ЕМИГРАНТСКИ СТИХ

web

Дойде на този свят и го забравиха на прага
сред изневери и премали за изкуство.
Разби лицето си на Витоша в скалите.
В съня му само спираха красивата и кръста.

Растеше без да пречи в невидимото на града,
където рано сутрин изстива мракът гъст
и всеки къс земя до кръв се отстоява,
ако докрай ще носиш красивата и кръст.

Денят не го потърси. Врата не се отвори.
Съседът хвърли смях в походката му чиста.
Багажа си събра - чорапи и бутилка -
и тръгна по водата с красивата и кръста.

Живот живя с мъжете, изправени до него,
които бавно, с времето, загубват своя ръст
и носят кротко камъка, а след вечерня палят
огнище за красивата и светлия си кръст.

Трошеше чужди думи в дланта си като орех
по новите земи с витрините им пъстри,
от изгрев, дето носиш за къщата вода,
ако в съня ще пазиш красивата и кръста.

Накрая сетен залез, когато хвърли вишни,
а споменът го върна към родната му пръст,
благодари с усмивка и в тъмното потъна.
Изпращаха го в пътя му красивата и кръст.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)