Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕМИГРАНТСКИ СТИХ

web

Дойде на този свят и го забравиха на прага
сред изневери и премали за изкуство.
Разби лицето си на Витоша в скалите.
В съня му само спираха красивата и кръста.

Растеше без да пречи в невидимото на града,
където рано сутрин изстива мракът гъст
и всеки къс земя до кръв се отстоява,
ако докрай ще носиш красивата и кръст.

Денят не го потърси. Врата не се отвори.
Съседът хвърли смях в походката му чиста.
Багажа си събра - чорапи и бутилка -
и тръгна по водата с красивата и кръста.

Живот живя с мъжете, изправени до него,
които бавно, с времето, загубват своя ръст
и носят кротко камъка, а след вечерня палят
огнище за красивата и светлия си кръст.

Трошеше чужди думи в дланта си като орех
по новите земи с витрините им пъстри,
от изгрев, дето носиш за къщата вода,
ако в съня ще пазиш красивата и кръста.

Накрая сетен залез, когато хвърли вишни,
а споменът го върна към родната му пръст,
благодари с усмивка и в тъмното потъна.
Изпращаха го в пътя му красивата и кръст.

 

 

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)