ВЪТРЕШНАТА СИЛА НА ВЕНЕТА

Таньо Клисуров

web

Признавам, че откриването на един нов поет в редакторската ми работа, вече десетилетия, ми е носило същото удовлетворение, ако не и по-голямо, като удовлетворението от написването на нещо свое.

Така през далечната 1984 година, прелиствайки, признавам, с известна умора, стотиците стихотворния, постъпили за участие в конкурса "Веселин Ханчев", повечето съчинени, подражателни и лишени от емоционална тръпка, погледът ми попадна на "Преди скок". Конкурсът беше анонимен. Авторът непознат. Но изненадващо талантлив, умен, със своя човешка и гражданска позиция. Нито ред в стихотворението не звучеше нагласено, фалшиво, нито една рима не беше нарочно търсена, а чувството те грабваше и те спечелваше на авторовата страна. "Преди скок" беше едновременно и модерно, и традиционно в добрия смисъл. И същевременно от редовете му лъхаше нещо съдбовно, нещо, ако щете, драматично до степента на трагично. Явно, срещах се с творбата на роден поет.

Трябва да кажа, че мнението ми съвпадна и с мненията на другите двама членове на журито - критиците Георги Янев и Стоян Стаев. Редакторът с опит е уверен в своя творчески критерий, но когато той се потвърди и от други хора, удовлетворението е по-голямо.

Авторката се оказа старозагорка, шестнайсетгодишната ученичка от Гимназията за изучаване на руски език "Максим Горки" Венета Вълева. Тя получи първа награда. Споменът за това как изглеждаше момичето е поизбледнял в съзнанието ми, но все пак у мен е останало усещането за сдържано или дори скромно поведение на отличената авторка, без онова "триумфиране" на някои днешни наградени на подобни конкурси по сцените на позападнали читалища и културни домове тук и там. Стихотворението отпечатахме в поредната книжка на старозагорския литературен алманах "Хоризонт" заедно със стихотворенията на другите наградени. Колоната водеше естествено "Преди скок".

За две или три години изгубих от погледа си Венета Вълева, не бях срещал нейни стихове, а и нея самата. Един ден, към края на осемдесетте в редакцията на "Хоризонт" дойде млада жена, в която не успях да позная Венета. Тя вече беше станала студентка по руска филология във Великотърновския университет. Дойде и ми предложи за печат нови свои стихотворения. Те бяха хубави, поновому подхождаше и към познатите теми авторката, бяха преживени, както обикновено казваме, затова ги приех с удоволствие и ги напечатахме в следващия брой.

И отново някакви дълбоки впечатления от срещата ни в редакцията у мен не са останали. Може би, защото Венета бе съхранила онази сдържаност от външни ефекти в поведението си.

Незаслужено е, че в съзнанието ми са се запечатали срещи с бездарни кандидати за литературна слава, с дразнещи претенции и грандоманщина дори, а срещата с наистина талантливата авторка е забулена в някаква неясна мъглявина.

Чувах, че след завършване на следването си, Венета се е върнала в Стара Загора и че дори е показвала свои стихотворения на Жеко Христов. Той е редактор и на единствената й приживе книга "Странно".

Един ден, не знам точно коя беше годината, получих първата книжка на Венета с дарствен надпис от нея. И представете си: може би дни или седмица след това научих за трагичния край на земния й път.

Някои биха видели слабост в избрания от нея жизнен край. Аз - напротив, намирам, че този край се предусещаше още в първите й стихове и той показа нейната вътрешна сила.

© Таньо Клисуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2019, № 3 (232)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.