Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНАТА КАРТА
web
Щом проиграват любовта хазартно
или я хулят разни дребни хора,
аз хвърлям своята последна карта -
припомням си за Яворов и Лора.
Не клюката за драмата им лична
извиква удивление у мене,
а туй, че са способни да обичат
поетите, дори оклеветени;
дори когато спусъкът е дръпнат
и чашата с отрова е изпита,
и враговете им от радост тръпнат,
и гробът - пълен, и тълпата - сита!
Завесата е спусната... И може
да се усмихне някой: мелодрама.
Такъв не с друго, накажи го, Боже,
с любов, която лесен изход няма;
която - като нож - нанася рани,
стъмява небосклоните пред взора...
И все пак лъч един да му остане -
от любовта на Яворов и Лора!
© Таньо Клисуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2017, № 1 (206)
|