Таньо Клисуров

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕТЪТ

web

С фаталния изстрел на мрака завесата падна.
Сега всяка крачка с бастуна опипва Поетът.
Жестоки са ъглите. Хората с явна наслада
следят как се блъска самотен, мъчително крета.
За външния свят той отдавна е вече отписан,
но вътре в душата му сини простори живеят:
Чирпан се повтаря до болка в ранената мисъл,
блести Анхиало, сирени там песни му пеят;
пристигнал във Банско, люлее на скути Никола -
момчето, което ще плава с мечтания кораб;
в сълзата, клепачите слепи със сила пробола,
изгряват два образа - тези на Мина и Лора...
Честта му говори и страшни съвети му дава,
зарежда пак дулото, в чашата сипва отрова.
Настръхва срещу му еснафската болна държава,
дори и сега клеветата приплъзва отново.
Но никой не може, Историо, теб да излъже
в безпаметна София или в коварната битка.
И като добра самодива България бърже
превързва му раната с вечната ботевска билка.
Епохите като в балада внезапно се смесват,
звездите го гледат от свода с очи изумени.
Гората шуми и му носи очаквани вести,
венци му изплитат поети, след него родени.