МОНОЛОГ НА СТАРИЯ ВОЙН

web

Да бъдеш старец в Троя бе заслуга,
добита със достойнство и честност.
Аз щит съм носил и вървях след плуга,
деца създадох, за да ме заместят.
Но ето че дойде мигът, във който
пожарът миналото ми изпепелява,
дългът изпълнен вече губи стойност,
по-нисш от роб съм, беден, унижаван.
И ровя се из градските боклуци,
коричка хляб намеря ли, е слука.
Тръбите вражи със протяжни звуци
напомнят ми: ахейците са тука,
напомнят ми, че изходът един е:
сам да забия меча си, където
все още във гръдта ми бавно стине,
но бий с последни удари сърцето...
Прощавай, Троя, знам какво ти коства
таз наша битка - волно да се диша.
Дойдоха страшни времена на робство
и гордият напълно е излишен.

© Таньо Клисуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2010, № 11 (132)