Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛЯТ НА СВЕТА

Радостина А. Ангелова

web

Обича да гледа света оттук - не просто от покрива, а от върха на ветропоказателя му. Край него се събират ветровете от всички посоки, за да теглят чоп и да видят кой накъде ще духа през следващия ден. Земята е видимо кръгла и все още учудена в синьо от глупостта на хората, усъмнили се в думите на онзи странник, Галилей. Над осемхилядниците зазорява - изглеждат като връхчета хоуммейд австралийски сладолед в тавата на сергията по Витошка. Отдолу са само разтопени облаци, а всеки, който веднъж е вдигнал поглед нагоре, иска само от заснеженото. От големите ледници, които ясно се виждат оттук. От Еверест.

На хоризонта пурпурното набъбва, само още четири вдишвания от разредения въздух и - хоп! - слънцето се ражда отново. Нервните клетки крещят за кислород, а умът трескаво се мята... И колкото и да е банално, фразата е само една: “О, миг, поспри!” Тогава с адреналина долита някакво далечно птиче “фитчур, фитчур, вад-вад-вад-цииииии” и нахлува денят. Поредният ден.

Събужда се, поглежда отворения към улицата прозорец и си спомня. Не го затвори снощи, защото не посмя да отиде до него. Имаше тежка форма на хипсифобия - дори първия етаж, на който живееше, беше висок за него. Отдолу беше бездна... Но нищо. Лекарят му каза да не се насилва излишно, а половин час след лекарството на закуска да опита. Да затвори очи, ако трябва, и да опита да застане до прозореца.

И да погледне света откъм ветропоказателя.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.12.2011, № 12 (145)