Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ПАРКА

Радостина А. Ангелова

web

Момчетата и мъжът й ритат топка на най-широката ливада в парка, до фонтана, а тя седи на пейката под дъба и ги гледа. Те ритат, а тя гледа, но на тях не им пука, че е там. Не им пука, че животът й върви безсмислено - между прането на три чифта чорапи и бельо всеки ден, гладенето на три чифта ризи или тениски всеки ден, готвенето на три вида яденета всеки ден... И ежечасните дразнители: “Къде ми е жълтата блуза (разбирай кафявата риза с онова мнооооого ситното жълто райе)? Има ли нещо по-вкусно за ядене? Майка ми, никой вече не прави така...” А за капак, по най-тъмното вечер, когато гръбнакът й пее дитирамби заради меката хоризонтала - плъзгаща се под одеялото уж анонимна ръка, която иска само едно...

Сякаш и Господ я е забравил вече.

Фонтанът шуми, някакви пухкави овчици се давят в синьото на небето, жълти кученца са надигнали глави откъм лехите с цветя. Момчетата тичат, малкият крещи: мамо, видя ли какъв шут... Баща им догонва топката току до краката й, грабва кълбото и й намигва - зачервен, потен, щастлив... Какво прави тя в този парк?... Можеше да пусне прахосмукачка, докато ги няма или да изпере двете одеяла на момчетата. Само си губи времето тук. Ето, какви кученца са нацъфтели, а за нейните балконски цветя кой да се погрижи? На тези тримата с топката не им пука за задълженията й. Не им пука...

И затваря очи, защото товарът й идва в повече.

И няма как да види усмивката на Господ откъм ливадата.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2012, № 6 (151)