Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УСМИВКАТА

Радостина А. Ангелова

web

Душа човек е. Обаче сънят му е калпав, калпав, та и оттатък. Денем усмивката му е все на лицето, добра дума за всеки има, чурулика, пърха, кеф. Все в настроение, ядовете сякаш минават покрай него - мислят си хората. Нощем обаче душата му е като прещипана, пиле в клетка е: блъска, блъска, каквото не е могла да си каже иззад усмивката, да си го изпищи.

И той удря в съня си. Кучета го хапят и ги удря, вълци го преследват и ги души, на душмани длъжен не остава и размахва ръце. Горката му жена току се събуди от як пестник по лицето. Отбранява се, докато гони съня му, а после, щом успее да го разбуди и укроти, плаче в банята и не смее да заспи до заранта. Ръцете й често са сини от ударите. И ритници отнася понякога. Но най се плаши като почне да я души, защото не е сигурна, че ще успее да го събуди навреме, докато има глас и сили...

В трудни нощи й идва да се разведат или поне да спи в друга стая. Но нали се обичат още, как да го остави, как да не споделя леглото му... Пък и той много страда от сънищата си. Все се извинява сутрин като види белята, а тя го моли да мисли повече за себе си и да си казва, като го боли. Да ръмжи на живота денем, вместо да ръмжи нощем.

А той й отвръща, че сигурно е от чашата бира, изпита късно вечерта. Или от сладоледа, от късния филм, от фазата на луната. И че всичко ще се оправи. И се усмихва.

А тя лека-полека намразва усмивката му.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.12.2011, № 12 (145)