Радостина А. Ангелова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕЧЕНИЕ

Радостина А. Ангелова

web

Как са бабите у нас ли? И аз не знам. Но сигурно ще си отида и аз, и внуците дори, а те ще стоят там и ще повтарят една през друга: искам да умра (това е майка ми), не, аз искам да умра (това е тъщата), не, ти не бързай, аз съм трийсет и първи набор, няма да ме пререждаш, първо аз, не, аз, казва тъщата, мен повече хора ме чакат, моят мъж по-отдавна умря, пък и сестра имах, не съм самотна като теб, кой, аз ли съм самотна (пак майка ми)... И тъкмо като стисне бастуна за словесна атака, аз кресвам: или мрете, или млъкнете, може ли такова нещо, децата прогонихте, внуци не се завъртат в тоя старчески дом, по цял ден едно и също приказвате, а сте здрави, вземете за нещо друго да говорите, нещо друго, живи сте бе, дяволите да ви вземат, живи сте, живейте и дайте и на другите да живеят, аааа...

А тъщата врътва глава към мен - я бутни тоя прозорец, да не вземе да ни надуха.