Радостина А. Ангелова

web

Седят и си говорят - жената, момчето и момичето. Жената изглежда без настроение и сигурно затова съветва:

- Ходете на дискотека, деца, докато можете, че после...

- Големи сме вече за дискотека, там е пълно с тийнейджъри - отговаря момичето. В тона й има малко съжаление.

- Големи сме... - отронва и момчето и отпива от джина с кокосово мляко.

- За теб не е късно - обръща се жената към момчето и в погледа й се стаяват неочаквани котешки лапички - мъжете можете на всяка възраст да се окажете в една дискотека и да не изглеждате нелепо...

- Какво да правя там? - пита момчето с мехурчета в гласа, от който лапичките разкриват изящно лакирани нокти.

Момичето на съседния стол започва да прилича на лампа. Само няма кой още да я запали.

- Ами... там има свежа плът... нали така? - светът на жената е концентриран в устни. Устните на момчето.

- Няма какво да си приказвам с тази плът - усмихва се момчето с внезапна чаровна усмивка и пали лампата на момичето, от което то се изчервява като абажур.

- Жената ти казва плът, а не мозък, не чуваш ли - отмъщава си излишното момиче и започва съсредоточено да пише някакъв измислен есемес.

- Плът, за плът става дума, да... - жената вече вижда резките от ноктите си по гърба на момчето. - Свежа плът.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2011, № 6 (139)