Радостина А. Ангелова

web

Не за пръв път работи за тях - те са мило семейство, той - доста по-голям от нея във всякакъв смисъл, тя - с къса червена коса и живи тъмни очи. Бизнесът им е прост - купуват овехтели апартаменти, ремонтират ги и ги продават с добра печалба. За пръв път обаче им помага в ремонта на собственото им жилище и му е интересно да ги види откъм “дограмата”.

Идилията си я имат и с поглед отвътре. Наистина са мили не само към него, но и помежду си. Сутрин и следобед тя прави кана с шварц кафе, двамата мъже се отделят на балкона, за да изпушат по цигара, а тя остава пред компютъра си, защото не обича дима.

Масичката, върху която сервира кафето, е доста стара и му е жал, че се покрива с плътен слой прах и гипс. Жената някак не забелязва, не я завива с нищо. Накрая не се сдържа и при поредното забъркване на гипс за тавана изрича:

- Тази красива маса, ще я похабим така... Изглежда стара...

- Така е - отвръща жената разсеяно, - мъжът ми не може без нея... Но ще я почистя, няма страшно.

- Отдавна ли я имате?

- Да... семейна ценност някаква...

По стълбата от горния етаж се появява мъжът със запретнати ръкави:

- Как? Разказвал съм ти тази история, не помниш ли, тя беше...

- Защо занимаваш човека? - очите й режат стъкло. - Да седна да обяснявам от кой брак ти е и коя жена я е донесла от леля си, това ли да правя? Остави го да работи, моля те...

Майсторът поглежда тъмния махагон и чак сега забеляза пукнатината в плота... Наистина е стара маса.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2011, № 3 (136)