Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕРСЕИДИТЕ

Радостина А. Ангелова

web

Не беше чул по новините, нямаше и да чуе, но синът се обади - звезди щели да падат тази нощ... Голяма работа... Други дертове има той, други... Кравата е от два дни нещо недобре, но ветеринарният ще дойде чак в понеделник, че бил в отпуск. Градината съхне, а вода от чешмата няма, дъжд - още по-малко. На режим са от месец и пускат водата през вечер. И Стамат го лъже от седмици, че ще докара десет кубика дърва за зимата и ни се види камионът му, ни се чуе...

Когато се премести от града в селото на баща си, не вярваше, че ще се задържи задълго. Дойде само за едно лято, уж да се разсее, а остана... Взе си две кокошки, после захласнат покрай градината - да обере и последните зелени домати преди сланата - и кажи-речи дойде зимата. Като се прибра у дома, снахата беше станала пълна господарка на къщата, нали Цветанка си беше отишла без време и... не му беше вече добре. Стискаха го и стените, и думите на другите... Едвам запролети и се върна на село, купи си крава и кокошки, завъди зайци и пося градина. Устрои се. Направи си и баня, всеки месец ходеше при Цоньо да го подстриже, понякога отиваше на събори в съседните села, но градът и особено - домът на снахата - избягваше.

Персеиди били... Знае тази дума, макар да не помни кои бяха и за какво. Тъкмо синът се обади пак - да гледал той, че в града небето не било ясно и те не виждали нищо. Да гледал и да си пожелаел нещо. Здраве да си пожелаел и... внуци също... Нали искал внуци?

Вярно, иска, ама ако може да не са от тази жена. Ама не може. Не може да иска друг късмет за сина си, а пък нá - този му късмет не може да има деца. Така се нареждат понякога нещата... Тя и Цветанка не прежали момчето си, ама... Тежък диабет, казаха, било.

Падат - ето я първата, още не е причерняло небето както трябва, а една звезда вече се стрелва. Да си пожелае? Що да не си пожелае - здраве на кого не му трябва... И се зареждат една след друга драскулиците по небето, и ги гледа той и не се усеща как нарича: кравата да се оправи по-бързо, ветеринарят да я излекува, дъжд да вали и кладенецът да не пресъхва, голямата джанка да роди, че много беше блага ракията лани и Стамат да докара дървата, че дяволите го взели и... Какво друго, звездици... Май стига.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2015, № 10 (191)