Радостина А. Ангелова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕРСЕИДИТЕ

Радостина А. Ангелова

web

Не беше чул по новините, нямаше и да чуе, но синът се обади - звезди щели да падат тази нощ... Голяма работа... Други дертове има той, други... Кравата е от два дни нещо недобре, но ветеринарният ще дойде чак в понеделник, че бил в отпуск. Градината съхне, а вода от чешмата няма, дъжд - още по-малко. На режим са от месец и пускат водата през вечер. И Стамат го лъже от седмици, че ще докара десет кубика дърва за зимата и ни се види камионът му, ни се чуе...

Когато се премести от града в селото на баща си, не вярваше, че ще се задържи задълго. Дойде само за едно лято, уж да се разсее, а остана... Взе си две кокошки, после захласнат покрай градината - да обере и последните зелени домати преди сланата - и кажи-речи дойде зимата. Като се прибра у дома, снахата беше станала пълна господарка на къщата, нали Цветанка си беше отишла без време и... не му беше вече добре. Стискаха го и стените, и думите на другите... Едвам запролети и се върна на село, купи си крава и кокошки, завъди зайци и пося градина. Устрои се. Направи си и баня, всеки месец ходеше при Цоньо да го подстриже, понякога отиваше на събори в съседните села, но градът и особено - домът на снахата - избягваше.

Персеиди били... Знае тази дума, макар да не помни кои бяха и за какво. Тъкмо синът се обади пак - да гледал той, че в града небето не било ясно и те не виждали нищо. Да гледал и да си пожелаел нещо. Здраве да си пожелаел и... внуци също... Нали искал внуци?

Вярно, иска, ама ако може да не са от тази жена. Ама не може. Не може да иска друг късмет за сина си, а пък нá - този му късмет не може да има деца. Така се нареждат понякога нещата... Тя и Цветанка не прежали момчето си, ама... Тежък диабет, казаха, било.

Падат - ето я първата, още не е причерняло небето както трябва, а една звезда вече се стрелва. Да си пожелае? Що да не си пожелае - здраве на кого не му трябва... И се зареждат една след друга драскулиците по небето, и ги гледа той и не се усеща как нарича: кравата да се оправи по-бързо, ветеринарят да я излекува, дъжд да вали и кладенецът да не пресъхва, голямата джанка да роди, че много беше блага ракията лани и Стамат да докара дървата, че дяволите го взели и... Какво друго, звездици... Май стига.