Радостина А. Ангелова

web

Той е добър архитект и не толкова добър поет. Понякога, когато луната стърже по уморените от взиране клепачи, му се иска да е обратното. Работи върху проекта на живота си - най-високият небостъргач, който е правил някога. Имаше опит с небостъргачите, първата му работа беше в ателието на най-известния в света архитект. Придоби там и знания, и самочувствие и започна сам. Първият му проект му се видя безумие, при третия вече изпита удоволствие, а петият беше рутина.

Но този небостъргач е особено предизвикателство: ландшафтът е специфичен, а районът - доста застроен. Налага се да премисля детайлите до един и да работи ускорено. Трябва да преместят тонове пръст, за да осигурят стабилността на сградата - колкото е обемът й отгоре, толкова земя да е изкопана отдолу. Да, малцина имат идея колко подземна, невидима работа се извършва, за да могат антените на върха да раздират облаците...

Дори когато очите му се затварят за сън (а може би само тогава), пише стихотворения. Беше започнал още като юноша, но устремен към кариерата на архитект, не му оставаше много време да чете поезия. Не помни кога за последен път е разлистил книга, различна от професионалната литература. Добре, че е интернет, пише в един форум и искрено се радва, когато някой похвали текста му. В такива моменти му се иска да е добър поет повече от всичко друго. Но макетът (все някакъв макет) стои на ниската маса в офиса, на чертожната дъска го чака работа, а и стандартът на живот, с който е свикнал, не се поддържа с поезия.

Скоро един неизвестен ник го посъветва да дълбае, да дълбае здраво, преди да посади думи върху листа. Обиди се, но после му мина. В края на краищата в анонимния виртуален свят винаги има недоброжелатели.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2011, № 6 (139)