Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛУНАПАРК

Радостина А. Ангелова

web

И двете са забелязали младия циганин от лунапарка. И спорят в леглата си дали наистина е циганин с тази бяла кожа и зелени очи:

- Сигурно е крадено дете! Виж, и ръцете му едни такива мънички, слабички, фини, само да галят - и се киска в тъмното. - Ако не са останалите мургавели, изобщо няма да си помисля, че е циганин...

- На мен точно ръцете му ми харесаха - силни, яки, мускулести... Ти да не си видяла някой друг?

- Стига бе, бял и зеленоок циганин насред лунапарк в това забутано крайморско градче - колко мислиш, че са?

- Добре де, но хич не ми се видя слаб и нежен... По-скоро може да ти извади душата за една нощ - кикотът е вече откъм другото легло.

- Хайде да спим сега, пък утре ще отидем заедно, ще разберем коя е права...

А Кирчо Белият тъкмо заключва оградата на лунапарка. Стисва катинара с лявата ръка, бутва с палец халката, подпира я на желязото отзад и... халката се отплесва. Тогава вади по-късата си и слаба дясна ръка от джоба да си помогне. Слага катинара и се отдалечава в тъмното към светлинката на фургона. Грабва със здравата ръка тубата с вода за през нощта и влиза.

Семра вече го чака за вечеря. Окръгленият й корем подпира ръба на масата и Кирчо Белият се усмихва - още малко остава. Детето му няма да мине през домове за сираци, няма да знае глад, нищо лошо няма да знае. Ще живее в този лунапарк, който приюти и него, сакатия, и влюбената Семра.

Какво му трябва на едно хлапе: баща, майка и лунапарк - мисли си и жадно отхапва къшея хляб с белите си зъби.

Единственото, което иска за детето си, е ръцете му да са еднакви. Само това.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2013, № 4 (161)