Радостина А. Ангелова

web

Добри колежки са, не чак приятелки, но то пък и приятели в днешния свят трудно се намират. На едната мъжът е бивш военен, а на другата е само бивш. Едната все се оплаква от запасния полковник, а другата мълчи. И докато сутринта чука с един пръст по клавиатурата и си пие бозата (с подсладител, че вече и роклята от миналия месец не й става), първата се сеща за снощи и пак:

- Ела, вика ми фуражката му ниедна, ела МУ, да ми дадеш ЦУ... ЦУ да му дам на него, представяш ли си? Не ми стигаха бетеерите, вепетата и кодовете за всяка глупост, ами сега съм и МУ. То асъл крава не, ами овца съм да търпя тая дивотия цял живот.

Съседното бюро нищо не казва. В обедната почивка втората лежи на коленете на чуждия полковник (на едно място, което само двамата си знаят) и се чуди:

- Какво толкова не може да запомни пък твоята: МУ - местно управление, ЦУ - ценни указания. И само се дразни... Но така е при липса на ЛИР.

А полковникът (всъщност много начетен мъж) покрай ЛИР се сеща и за краля, и за автора: да беше попаднал в неговия полк, никога нямаше да стане гей това момче Шекспир. Никога.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2011, № 3 (136)