Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАРТИНАТА

Радостина А. Ангелова

web

- Хайде да те водя у нас - казва за пореден път той.

И дали заради водката с портокалов сок, в която портокалът вече спи и го надвива водката, дали заради умората в два през нощта, тя най-после кима. Много й се иска да хапне един залък, стомахът вече я боли от глад - само цигари и водка са храната й от обяд.

Панчо е бохем обаче, едва ли ще има нещо за ядене у тях. И със сигурност ще иска да я изчука. Те мъжете само това знаят. А дали пък ще поиска... вече не е първа младост. И втора не е, но на кой му пука на пет водки... Или на шест. На нея обаче й пука. А ако наистина иска само да й покаже онази картина... Някакво слънце каза...

Съмненията й се оправдават - малкото ателие на Панчо е чудовищно чисто в сравнение с очакването й, но храна няма. Той потъва в кухничката и се връща с две малки чаши с водка, чукват се и той пак изчезва. Ще го убие - от таксито дотук не се е докоснал до нея, никакъв намек за близост... Вярно, знаят се отдавна, но за пръв път се застояват заедно, говорят дълго, по-точно тя говори дълго, разказва му куп битовизми, пияна е, по-скоро не е пияна, обаче й е леко да си говорят, какво има да разказва една жена - да, пише, превежда, но повече пере, чисти, готви, отглежда, подпира, плаче, смирява се, ядосва се... Не помни откога не е спала с мъж, след развода имаше един... но това дали му го разказа, майчице, ако и това му е разказала, ще реши, че е навита... Ама тя наистина е навита, само да смее да не поиска нищо... Само да посмее да я подмине, не може Панчо да излезе такъв мръсник...

Панчо идва, клатейки се откъм кухничката, и носи чинийка:

- Ето картината, казах ти, че имаш от мен едно слънце...

В средата на чинийката се мъдри дребен яйчен жълтък, а белтъкът е нарязан на лентички около него като лъчи.

- Нали беше гладна - допълва, а тя плаче, защото не помни някога мъж да й е приготвял храна. - Но имам само едно яйце, дано не те отровя, че може да е старо...

И се почесва, защото не разбира защо тя плаче - защото не обича яйца, защото не я погали досега или защото ще я погали след малко.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.12.2011, № 12 (145)