Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЯНТРА

Радостина А. Ангелова

web

Цялата маса го слуша притихнала - приборите не дрънчат, салфетките не падат от коленете, даже яденето изстива някак внимателно, без много дим. Думите му се леят тихо и спокойно, все едно Янтра се вие под приклекналите по баирите къщи. В гласа му гърголи слюнка - слушаш и ти се иска да преглътнеш, като да ядеш портокал. Вкусно ти става от думите му. Тъкмо е приключил една история и започва толкова неусетно нова, че дори и повърхността на соса в сосиерата не помръдва.

- Наистина Търново е специален град със специални хора... Завърших гимназията през 65-та и...

- Не е през 65-та, нали скоро празнувахте 45 години, по-рано е... - и женският глас от дясната му страна прилича на Янтра, но вече отегчена от толкова внимание към този странен град.

- И така да е, всъщност тогава и напуснах това място, защото 3 години и половина изкарах войник на южната граница...

- Как три години и половина? Две години си служил само!

- И половина... Тогава много ми се искаше да уча медицина, а фелдшерът в поделението ме навиваше да стана ветеринар. Хората, казваше, винаги ще са по-малко от добитъка... И работата ти ще е добре платена, и ще те уважават като скопиш някой нерез, а с хората все ядове...

- Как не си имал късмет да го направиш, майка ти - каквото градско добрутро беше, щеше да умре от срам, че ходиш по оборите...

- Но последвах мечтата си аз и по време на цялото следване в София много се надявах да ме разпределят някъде край Търново. Професор Маринов обаче, толкова голямо име в медицината по онова време, ме покани в екипа си и...

- Как ще те е поканил той, като се отказа един колега и аз те препоръчах на Маринов, вече работех при него, не помниш ли?

- ...ми каза... - тук сладкодумникът прави пауза и взима вилицата си, а тя леко потреперва в ръката му: - Каза ми професорът, мъдър човек: “Ако разказвате история, колега, и на 65-тата дума не Ви е прекъснала жена Ви - огледайте се. Може би е излязла. А ако е до Вас, най-вероятно не е добре здравословно, така че проверете пулса й.”

И топва вилицата в соса, a яденето безвъзвратно е изстинало.

 

 

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2012, № 5 (150)