Радостина А. Ангелова

web

Няма детско празненство без родители. Особено без майки. Дори някой татко да се е престрашил да дойде, той снима уверено с камера или модерен телефон и е оставил черната работа на майките: Ела на сянка - ще слънчасаш, иди на слънце - ще настинеш, махни се оттам, че пречиш, ела тук, ще те настъпят... Носи се глъч и плач, но над всичко внезапно надделяват децибелите:

- Коя майка си обича детето? Хайде, вдигнете ръце! - водещият на празненството има червен нос, безумна коса и всички останали атрибути на клоун в събота сутрин.

Десетки ръце пускат децата за малко и се развяват нагоре.

- Хайде сега всички, които вдигнаха ръце, да заповядат на сцената - извъртява номер клоунът.

Колебанието е силно, защото обичта е едно, а прикованите очи на публиката - съвсем друго, но някои се престрашават и уверено пристъпват напред. Изненада: очаква ги конкурс за най-секси танц на майка. Какво общо има това с деня на детето и конкурса за детска рисунка - не е ясно, но музиката гръмва и една кака с помпони започва да показва движенията. Две майки се отказват, което е стимул за останалите да не се показват чак толкова задръстени. И започва едно въртене, едно извиване и поклащане в ритъм, а ритъмът е секси, по-секси, най-секси...

Двама работници, които до момента се борят встрани с някакъв кабел, се втренчват в танцуващите майки. След няколко безуспешни опита да види каквото трябва, единият тръгва уверено към жълтата лента, която огражда подстъпите към сцената отзад, промушва се под нея и застава в гръб на извиващите се тела. Стои захласнат известно време, а после ухилен се извръща към ортака си и му махва с ръка - ела, ела, оттук се вижда най-добре...

И да мине някой началник, хич няма и да ги забележи в навалицата как стоят с ръце в джобовете на панталоните.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2012, № 5 (150)