Радостина А. Ангелова

web

Казва се Хуба, а този срещу нея е правнукът й Христо. Той идва с мотора си до селото, понякога води и приятели, та оживяват не само къщата, а и целия пущинак наоколо.

- Виж - казва му тя и мести дюлите от капака на раклата да я отвори. - Тук са ми дрехите. Всичко е подредено. В този вързоп отсам пазя някоя бебешка дрешка на дядо ти и сестрите му... А тук са моите, да не объркаш...

- Няма, баб - модерен е Христо, но е стъписан. - Дай да не говорим за такива работи, а?

- А за какво да говоря? Бележка съм турила кое как да е, че да не забравите нещо, да не ме объркате...

- Бележка ли? - Христо поглежда хем подозрително, хем му става весело - Че ти нали не умееше... да четеш...

- То за толкоз умея аз, не се смей... Ти гледай да не объркаш вързопите - единият е за бебета, другият е за...

- Чакай - прекъсва я правнукът - чакай да те изпитам... Коя е първата буква от азбуката, знаеш ли?

- Еее, сине, чак пък и ти... “А” като ягне...

И се усмихва Хуба с избелелите си очи и в светлината им се събира всичкото.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2011, № 3 (136)