 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В селото
гласът ти се удавя в тишината.
Безлюдие и празнота.
Широк мегдан -
да заиграеш хоро,
земята да потрепери.
Но само старци -
окуцели от работа,
оглушели от самота.
Изпълзяват от време на време
от къщите си,
като охлюви след дъжд -
да оставят следа.
Да се поразтъпчат.
Да докажат на себе си
и на другите,
че все още са живи
До мегдана - на раздумка.
До чешмата - за вода.
Тук имат смисъл
само две неща
насъщни -
хляб и раздумка.
Хляб и вода.
В селото
гласът ти се удавя
в тишината.
Безлюдие и празнота.
© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2020, № 3 (244)