НЕ МОЖА ДА СИ ПОНОСИ ДЪЛГО

web

Не можа да си поноси дълго
новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
На леглото възнак го намериха -
измръзнал, гладен, вкочанен, притихнал…
И бабичките оплаквачки вкупом
измиха тялото и всичко проветриха.
И докато обличаха, нареждаха...

Загуби малкия си син от страшна болест.
Не издържа сърцето майчино - изпука,
за миг се пръсна, онемя, при чедото отиде.
Големият му син и внуците
заминаха с зелена карта за Америка -
добре са и едва ли ще се върнат вече.
Изяде му душата самотата.
Като огромен, тромав зимен плъх,
във нощите му дълги я изгриза,
и нищо не остана
във капана.

А тази нощ небето се разтвори
и първи вдъхнаха одеколона,
и ледената сянка на смъртта,
преверните му стари, дворни кучета -
залаяха, прегракнаха, до Бог извиха,
муцуните им погнаха опашките.
Магарето избяга гладно
при женското магаре на съседа
и всичко опустя, замръзна, спря се,
изчезна вдън земя и хвърли ключа.

Стопанинът отнесе в гроба
новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
И джиесема, който още обещава,
със нежен и спокоен женски глас
да предаде и вашето съобщение.

© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)

Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2008).