Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАМ, КЪДЕТО КИЛНАТИТЕ КРЪСТОВЕ
web
Там, където килнатите кръстове,
избухват в бурени и зад бодливи храсти,
е оглушалата и разрушена църквица
с разбита порта и език изтръгнат
(поругана в тъмното от антихристи
за 30 жалки, изпотени сребърника).
Там, където се четат имената на повече хора,
отколкото са живите във селото,
е спряла луната и от кандилото й капе восък.
Там е корабът със дървени каюти,
хвърлил котва най-високо до небето -
затлачен, грохнал върху билото на хълма.
Понякога от градовете идват пътници очаквани
и без билет се качват на тревясалата палуба.
Зачитат насълзени дървени и бели кръстове
и те самите - разкривени и помръкнали,
се щурат като черни свити гарвани,
и вой до Бога извисяват оплаквачки…
В такива мигове земята се размърдва.
Полети с вино, скелетите глухо скърцат
до занемялата и ослепяла църквица
със бели флагчета на некролози,
размахани от китката на вятъра
за помирение със победителите.
© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
|