Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЩА МИ, МИЛИЯТ
web
Баща ми, милият,
е легнал тихо
да си почине в дървената ракла.
Облечен е със новите си дрехи,
със дъх на орех, нафталин и шума,
прикътани за този краен случай.
Нагизден е за звездния си празник.
Ще свири с гайдата си на хорото
и ангелското село ще играе,
и дяволите ще забравят злото…
Облечен е за вечния си празник.
А ние лъснахме и двете му обувки.
Там може пък да му поникне крак.
Все казваше, че страшно го боли
в коляното - отрязаният, долу…
Как дяволски безбожно го боли.
Да. Господ сигурно ще му пришие крак
и пак ще свири радомирска ръченица.
И пак със мама ще се надигравaт…
А аз ще мисля, че в небето свято -
със облак над крилото -
махат птици.
© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
|