Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕРМИНАТОРЪТ, АЗ И МАШИНИТЕ

Пламен Петров

web

Минавайки покрай магазина за дрехи, втора употреба, реших да проверя какво ново са пуснали, блъснах вратата, нахлух вътре и налетях право на терминатора. Беше чисто гол, само с някакъв вестник, който си бе сложил пред слабините и който придържаше с дясната си ръка, така че да не се изхлузи надолу към коленете му. Стърчеше между две от редиците със закачалки, а продавачката и няколкото клиенти го зяпаха изумени, изпаднали в истински потрес. Очевидно го мислеха за ексхибиционист в напреднал стадий на заболяването му, пък и сто на сто изпитваха страх при вида на огромните бицепси, пулсиращи по тялото му.

- О, Арни, ти ли си, каква невероятна случайност! Влизам в магазина и попадам точно на теб! - извиках свойски, щом го видях.

- Не е случайност, защото аз те прихванах, като използвах вграденото в корпуса ми дигитално устройство за предаване на мисли и чувства от голямо разстояние. Внуших ти чрез него, че трябва да ми се явиш, и ето те тук, действайки несъзнателно и идвайки по силата на собственото ми желание. Внуших ти също да си вземеш пари, с които ще ми платиш покупките, понеже сега нямам пукнат цент в себе си. После ще изтегля от първия банкомат навън и веднага ще ти ги върна, само първо да си избера подходящи дрехи.

- Значи ми манипулираш съзнанието чрез кибератаки от дистанция, така ли?! - възкликнах аз и опипах единия джоб на джинсите си, в който наистина бях напъхал дузина по-едри банкноти.

- Така е. Изпълнявам мисия и няма към кого друг да се обърна, освен към теб. Нали си мой човек. Пък и враговете са навсякъде, дебнат, следователно трябва да сме много бързи и маневрени.

- Добре, не се безпокой. Хайде, вземай каквото ти трябва и да се махаме оттук преди всички наоколо да са ни взели за луди. Още повече, че така приличаш на Адам от първите дни на Сътворението с тази разлика, че вместо листо си сложил пред себе си този тъп вестник. Не си попаднал и в Райските селения, а в най-обикновен секънд хенд, където сега неочаквано те намирам - коментирах иронично.

- Адам едва ли е бил толкова як като мен, но както и да е - отвърна Арни и взе да се ровичка сред изложените стоки, излъчващи обичайната гадна миризма заради препаратите, с които бяха третирани. След няколко минути си избра съответните по-запазени гащи, тениска, яке и ботуши, нахлузи ги и ние отидохме на касата, където аз му ги платих. Бяха с фиксирани цени, така че не се наложи да му ги теглят и допълнително да изпадат в шок, гледайки го как се мотае гол на публично място. После излязохме навън, той изтегли пари от най-близкия банкомат, като го задейства само с поглед, и ми върна изразходваната сума.

- Ела да те почерпя за услугата - заяви и ме подбутна към входа на съседния бар, където, щом влязохме, се настанихме на една от централните маси.

Викнахме си кафе и кола, които аз трябваше да изсърбам, защото Арни беше машина и нямаше нужда от нищо, ни от храна, ни от напитки.

- От бъдещето ли идваш? - попитах го аз.

- Да - каза в отговор той.

- И какво? Продължават да те телепортират гол...

- С дрехи не може, става късо съединение и те изгарят. Така е сега, но по-късно учените от Съпротивата откриват технология, чрез която ще мога да пътувам във времето и облечен.

- Идваш винаги сам. Вземи някой път със себе си и една терминаторка, гола, кръшна, сексапилна.

- За какво ми е? Не ми трябва. Пък и току-виж се изкушила да откъсне забранения плод, както е сторила истинската Ева. Тогава и ние ще започнем да се чифтосваме и ще напълним света с малки терминаторчета...

- Искаш да кажеш, че въпросният плод е бил наложената от Бог забрана Адам и Ева да не се размножават?

- Да. Трябвало е само да се натискат, без да се съвокупляват и възпроизвеждат. Те обаче престъпват забраната, извършвайки първородния грях, който от вечни, както Бог ги е създал, ги превръща в смъртни индивиди.

- Смяташ, че иначе щяха да живеят вечно? - учудих се аз по повод тази му теория.

- Да, щяха. Така мисля - категоричен бе в отговор Арни.

- В такъв случай сигурно щяха да се побъркат от скука и еднообразие.

- Според мен това състояние им е било чуждо. В Рая можеш само да блаженстваш, не и да скучаеш. Днес се побърквате вие, техните наследници, ошашавени от стреса и притиснати от машините, които ви завладяваха.

- Е, чак пък да са ни завладели.

- А не са ли? Огледай се наоколо и ще ги видиш: ето аз съм машина, музиката в този бар излиза от машина, кафето ти го правят на машина, напитките ги държат в хладилни машини, касовата бележка, която ще ти връчат накрая, също е от машина. Погледни и към небето, където гъмжи от сателити-машини, които обикалят над вас и всяка секунда ви записват и сканират. В близкото бъдеще Скайнет завладява дори Луната и я натъпква с електроника, тъй че контролът му над вашето битие става пълен. Прихваща ви на всяка крачка, знае къде ходите и какво говорите, вкарва ви в базата-данни на мощните си компютри. Да не говорим за леките ви коли и другите ви машини на колела, задръстили градовете и магистралите и увеличаващи се заплашително в геометрична прогресия - заяви терминаторът.

- Тогава излиза, че ние трябва да се разбунтуваме срещу машините, а не те срещу нас.

- Точно това се опитвате да направите в близкото бъдеще, осъзнавайки най-сетне, че те са ви завладели. Скайнет обаче бързо надушва тези ви намерения и ви удря изпреварващо, като ви пуска създадените от самите вас атомни бомби. Настава Денят на Страшния съд, ядреният апокалипсис, при който цивилизацията ви е почти унищожена. Радиацията е навсякъде, във въздуха, почвата и водата, а вие се напъхвате като плъхове в подземията, където изчаквате планетата ви да се пречисти от отровите. Същевременно започвате война с машините, влизайки в Съпротивата, чийто водач става именно Джон Конър. Положението ви е много тежко и дълго време остава такова, без да се знае дали изобщо ще се оправите.

- А какво ядем, как оцеляваме физически? - попитах плахо.

- Ядете боклуци. Същите сурогати, натъпкани с консерванти и химии като тези от днешните ви магазини. Постоянно сте болни и изприщени от алергии, пък и гладувате, защото запасите ви са на изчерпване. Скапвате се, изпушвате и я закършвате здраво, превръщайки се самите вие в секънд хенд, в хора втора, дори трета употреба - очерта накратко Арни тези нерадостни перспективи пред човечеството.

- Значи няма надежда? - промълвих аз.

- Има, но ако се мобилизирате и блокирате Скайнет. Трябва да го сторите днес, защото утре ще бъде късно, както неведнъж съм ти казвал. Макар че не виждам как ще стане при наличието на вашето алтер его, което е точно такова...

- Какво?

- Да се стремите постоянно към машините и синтетиката - това ви е втората природа. Сега обаче ще ходя, защото ми предстои среща с Конър на четири очи, само между нас двамата.

- А какво прави той, къде се губи?

- Отдал се е отново на секс, който прави всеки ден с любимата си Кейт Брустър. Но нека, сега му се е паднало, защото след Деня на Страшния съд го чакат само страдания и лишения. Чао! - каза Арни, остави на масата една банкнота, напомняйки ми, че той плаща, стана и изчезна.

Малко по-късно и аз се надигнах, отидох на бара и оправих сметката, срещу което веднага получих касова бележка. Излязох навън и я погледнах, виждайки отразена върху нея информацията в часове и минути за началото и края на консумацията ни. Изписано бе и името на обслужилата ни келнерка, някоя си Габи, както навярно я наричаха. "Тя също е част от системата и ще бъде такава, докато я държат на работа", си помислих и се отправих към колата си, очакваща ме на паркинга отсреща...

 

 

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2018, № 6 (223)