Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИГРАЧЪТ НА РУЛЕТКА

Пламен Петров

web

Бях се заврял в игралната зала и вече втори час не намирах сили да стана и да се измъкна оттам. Седях като хипнотизиран пред рулетката и залагах на черно, червено, четно, нечетно, нула, без да успея да направя мечтания удар. Не вървеше, нямах късмет, шансът не бе на моя страна, затова джобът ми отъня с около пет стотачки, които загубих за отрицателно време. Периодично си виках и уиски от бара, където сметката ми също набъбваше, възлизайки към момента на 40 кинта.

- Успокой топката, дай си малко почивка! - избуча изведнъж във врата ми някакъв басов глас и аз раздразнено се обърнах, за да видя кой ми досажда. Беше терминаторът, щръкнал зад мен и втренчен в ръката ми, с която тъкмо се канех да докосна бутона за поредния шибан залог.

- О, Арни, не те забелязах! И ти ли си играч? Кога се появи? - възкликнах и се надигнах от стола, възправяйки се до него.

- Току-що. Прихванах те телепатично и разбрах, че не ти върви, затова реших да дойда и да те спасявам. Спри за момент, стига си хвърлял парите си на вятъра! - каза той.

- Добре, спирам - заявих, взех си чашата и се отправих към една от масите за консумация със стилни дивани от двете й страни. Арни ме последва и ние се пльоснахме отгоре им, изтягайки се удобно върху меките им повърхности.

- Алкохолът също няма да ти помогне. Напротив, ще те накара да фалираш още по-бързо, защото под неговото въздействие губиш самообладание и реагираш емоционално - взе да ме назидава той.

- Така е, прав си, но не ми пука. Имам в себе си още 200 лева, смятам да профукам и тях. Искам да те почерпя. Какво ще пиеш?

- Не ща нищо, не ми трябва, нали съм машина.

- Поръчай си нещо поне за камуфлаж, да не стоиш на празна маса...

- Окей, едно малко уиски - провикна се Арни към бармана, който след малко му го донесе и отново се върна на мястото си. Беше безшумен, блед, почти не говореше и само действаше, вършейки си работата безропотно и прецизно. Изпълняваше и функциите на крупие, понеже рулетката бе електронна и управлявана дистанционно от самия него. Резултатите се отчитаха върху двата монитора отстрани на барплота, чрез които той постоянно следеше хода на играта.

- Прилича ми на джендър - подхвърлих аз по негов адрес.

- Не. Робот е - изфъфли Арни.

- Какво, наистина ли?!

- Да, още с влизането си го сканирах, виждайки го какво представлява отвътре. Хуманоид е - един от многото подобни модели, с които собствениците на казина напоследък масово заменят своите служители. Така им излиза страшно евтино, не се бъркат за заплати, нито за осигуровки, само периодично ги включват в мрежата, за да ги захранят с ток.

- Невероятно! А той може ли да разбере, че и ти си машина?

- Не, няма такива способности. Програмиран е само за барман и крупие: да изпълнява поръчки, да следи играта, да взема, да връща и да изплаща пари. Но дори и да има софтуер за проникване, аз веднага ще го неутрализирам, изпращайки му високочестотни шокови вълни. Ще му разбия процесорите и чипа, ще го докарам до гърч и той моментално ще рухне на пода, без никога вече да може да се възстанови.

- Мамка му! И аз да не мога да спечеля нищо при наличието на такъв синтетичен субект! Отивам пак да заложа - изругах и се надигнах от дивана.

- Недей, ще загубиш - възпря ме Арни.

- Сигурен ли си?

- Абсолютно. Всъщност бих могъл да проникна безжично в компютъра на залата и да му вкарам моите печеливши числа, но той има мощна защита и веднага ще ме локализира. Ще блокира електронно вратите и ще призове полицията, от която най-малко сега имам нужда. Вярно, че мога да се справя с ченгетата, защото съм як, но теб ще те закопчеят и ти ще го отнесеш.

- Не, за такива неща не бива дори и да мислим. Играта трябва да бъде честна - промълвих.

- Безспорно. И все пак мога да ти помогна, като прибягна до интуицията си, до шестото си чувство. Печалбата ще бъде малка, колкото да избиеш и да си възвърнеш загубената сума. Навит ли си?

- Само при едно условие: ако делим поравно, фифти-фифти.

- Не, не ми трябват пари. Върви и играй, като заложиш за не повече от 50 кинта. Сега е моментът - каза терминаторът и ми издиктува комбинацията, която му се беше явила в главата.

Не чаках втора покана, отидох, натиснах бутоните, рулетката се завъртя и хоп, спечелих 7 стотака. До мен имаше двама играчи, които, виждайки, че направих удара, ме поздравиха и започнаха още по-настървено да залагат. Другите десетина души в залата нищо не разбраха, защото бяха на ротативките, тоест с гръб към нас. Потрих доволно ръце и отърчах при бармана, който веднага ми изплати сумата в пачка от няколко по-едри банкноти.

- Ще продължите ли да играете, сър? - попита ме той с естествен глас, сякаш беше човек, а не машина.

- Не, засега съм пас - отвърнах, натъпках парите в джоба си и се върнах на масата.

- Браво! Благодаря ти? Ти си истински ясновидец - изблеях възторжено, обръщайки се към Арни и пльосвайки се отново на дивана.

- По-тихо, ще ни чуят - сряза ме той, а аз грабнах чашата и жадно отпих от уискито в нея. После вдигнах глава и видях двете дами, които до преди малко стояха на бара, а сега неусетно се бяха приближили до нас.

- Може ли? - попита едната и мило ми се усмихна, посочвайки към свободното място до мен.

- Сега не, имаме разговор, по-късно. Поръчайте си на бара каквото искате на стойност до 30 кинта - заявих и ги отпратих. Бяха компаньонките към залата, целящи да те подтикнат да харчиш и за пиене, така че парите, които уж си спечелил, пак да отидат в джобовете на собствениците. Държаха се рафинирано, използваха заучени думи и жестове, още повече, че бяха наистина секси, в което им бе преимуществото. Едни от многото обиграни хетери, действащи в градски условия и можещи да те изцедят до шушка, ако не се усетиш навреме...

- Правилно, не трябва да се поддаваш и да се оставяш да те манипулират - похвали ме Арни, след като двете се оттеглиха.

- Да не би и те да са роботи? - попитах аз, внезапно осенен от тази мисъл.

- Не, истински са. Макар че скоро също ще бъдат подменени с женски хуманоиди, включително такива за секс услуги.

- Боже, накъде върви светът! Машините идат и ще ни завладеят!

- Това е само началото. Първи са хуманоидите, които ви отнемат работните места и ви принуждават да се побъркате от бездействие и безпаричие. После се появяват терминаторите на Скайнет, повеждащи битката срещу вас и атакуващи ви с всякакви средства, включително високотехнологични. Сриват ви комуникациите, оставят ви без връзка помежду ви, пускат ви вируси и зарази, а накрая ви подпукват и с оръжиe. Добре, че е създадената от Джон Конър Съпротива, чиято задача е да бди над вас и да ви бъде постоянен бранител и защитник. Добре, че сме аз и останалите машини, преминали на ваша страна, иначе не ви виждам как ще оцелеете - промълви Арни.

- Като стана дума за Конър, къде е той, какво прави? - попитах.

- У тях е, в една нелегална квартира наблизо заедно с любимата си Кейт Брустър. Чете, работи над себе си, създава компютърни програми, готви се за предстоящия сблъсък със Скайнет. След половин час ще отскоча до него, за да го видя жив ли е, здрав ли е, има ли нужда от нещо. Съветвам те и ти да изчезваш, преди да си изхарчил спечелените пари, изкушавайки се пак да заложиш. И стига си се наливал, вече имаш 1.2 промила в кръвта си...

- И тяхното съдържание ли можеш да отчиташ?

- Да, специалният дрегер в мен веднага го регистрира. По принцип мога да правя всякакви химични анализи. Ето - каза Арни и отпи една глътка от уискито си. - Стопроцентово, от ечемик, дестилирано в меден съд, 3-годишно, с 40 градуса алкохол - добави той.

- Супер! - възкликнах.

- Хайде, изпивай го, и да се махаме!

- Изобщо не ми се излиза навън, където е студ, мраз, зима. А тук е топло, уютно, модерно, особено с тези светещи в какви ли не цветове цифри и символи от машинките. Те пробягват примамливо върху дисплеите, премигват в различни нюанси и ме изпълват с невероятно чувство, все едно се намирам на борда на някой звездолет.

- С тази разлика, че той не се носи в космоса, а стои на Земята, и че вместо екипаж в него има само комарджии - коригира ме Арни.

- Така е, но някой ден би могъл и да се изстреля във висините...

- Впрочем въпросните звездолети навярно също ще бъдат съоръжени с игрални зали, така че астронавтите да имат с какво да се занимават. В противен случай просто биха изперкали, докато се носят години наред в космическата пустош - прогнозира Арни.

- Сигурно - казах аз и изгълтах последните двайсетина грама от уискито си. - Готов съм - отсякох, станах, отидох до бара и си оправих сметката. Платих и 30-те лева за питиетата на двете компаньонки, които междувременно се бяха разкарали оттам, лепвайки се за двама пича на една от съседните маси.

Арни също стана и поехме към вратата, към нощния студ навън.

- Този път съм пеш и няма с какво да те закарам у вас - измънка той.

- Изобщо не се притеснявай, чао! - заявих и се напъхах в току-що спрялото пред нас жълто такси. Сложих колана, сядайки до шофьора, който натисна газта и го подкара умело към посочения от мен адрес. Погледнах за миг лицето му, отразяващо синкавото сияние от таблото, и то изведнъж ми се стори някак безизразно и безплътно.

"И този май е робот", си помислих и реших да бъда нащрек, за да мога да реагирам, ако той нещо изключи и загуби контрол над управлението...

 

 

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2018, № 3 (220)