Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЛЕКЦИЯТА

Пламен Петров

web

Някъде по обяд, разхождайки се из централната зона на града, бях връхлетян от внезапна носталгия по миналото. Нямах обаче машина на времето, за да се върна с нея там, нито владеех хроно телепортацията.

Затова реших да се отбия в близкия оказион, който, когато изпаднех в подобни настроения и стига да можех, винаги посещавах. След малко вече стърчах пред двукрилата му плъзгаща се врата, отворила се сама и пуснала ме да мина, щом й задействах фотоклетките. Влязох вътре, насочвайки се към секцията за уреди, вещи и техники и пренебрегвайки тази за мебели. Беше застъпена епохата от изминалото столетие, представена като своеобразен паноптикум, в който мигом се потопих и започнах да разглеждам експонатите. Това бяха предимно стари печки и бойлери на дърва, които постепенно се трансформираха в електрически в зависимост от датата и годината си на производство. Имаше също аналогови радиоапарати и телевизори, перални и други машини, поставени направо на пода или върху метални рафтове до боядисаните в светло кафяво стени.

Следваше сбирката с грамофони, магнетофони, касетофони, уокмени и уредби, пуснати на пазара през втората половина на 20-и век. Някои от тези модели навремето бях притежавал, но после ги бях изхвърлил или продал, заменяйки ги с продуктите на високите технологии. Бях се цифровизирал и в момента имах в дома си всякаква електроника, включително плазми, лаптоп, усилвател и тонколони с дистанционно управление. Пазех и един радиокасетофон с механично превключване и набиране от средата на 80-те, който бях заковал на вълните на една от станциите за рок музика. Пусках го, щом интернет се скапеше и започнеше да ме тормози с верижна реакция от сривове, иначе слушах и гледах каквото ми трябва от лаптопа...

Оказионът беше доста голям и добре зареден, но в този час на деня се радваше едва на десетина посетители. Сред тях бе и едно момченце на 4-5 години, сграбчило в ръцете си таблет и надянало на главата си слушалки. Беше се втренчило в дисплея на устройството и сърфираше трескаво, като играеше явно на някаква игра. Беше дошло с баща си, но се бе отдалечило от него, заставайки точно пред едно старо настолно огледало, което исках да разгледам отблизо.

- Мръдни малко, пречиш ми! - извиках аз, но хлапето не ми обърна внимание. Реших да бъда по-радикален, затова го хванах под мишниците, вдигнах го и го преместих встрани. В резултат то си свали с неохота слушалките и ме изгледа раздразнено, след което изръмжа:

- Ъ-ъъъ!

- Викам ти, но не чуваш. Какво правиш, играеш ли?

- Да.

- Кой те научи?

- Никой.

- А можеш ли да четеш?

- Не.

- Тогава как влизаш и как разбираш какво да натиснеш?

- Знам.

- Откъде знаеш? Някой ти показа ли?

- Не.

- Тогава как?!

- Ами знам, бе, мога - тропна с крак хлапето, след което си сложи отново слушалките и продължи да играе.

"Бъдещ компютърен гений, или геймър, или хакер, или направо робот", си помислих по негов адрес и се надвесих над огледалото, до което вече имах свободен достъп. Погледнах си отразената в него физиономия, съзирайки и фигурата на някакъв индивид, появил се току-що в магазина и попаднал в "кадър", макар и все още на заден план. Беше едър, добре сложен, и закрачи право към мен, тъй че щом наближи, аз разпознах в него терминатора. Обърнах се рязко с протегната към корпуса му дясна ръка и натиснах с показалец спусъка на въображаемия си пистолет, имитирайки единична стрелба.

- Бум! - извиках, след което добавих: - Мишената поразена.

- Поразена другия път. Не успя да улучиш. Ако беше истински, куршумът щеше да мине на сантиметър от лявата ми ръка, малко над лакътя - измуча Арни.

- Как разбра?

- Показа го софтуерният пакет за симулации на екстремните моменти, инсталиран в мен. Отразява моделите на поведение плюс съответните рискове, варианти и причинно-следствени връзки, както направи и сега. Прогнозира какво ще се случи в следващите двайсетина минути, ако бъда нападнат или ако самият аз атакувам някого.

- Ясно. Ти си съвършен! А защо си тук? Да не би да си решил да се обзавеждаш в тъй наречения ретро стил?

- Не аз, а Джон Конър. Ще си прави колекция от стари предмети, която смята да пренесе в бъдещето. Чрез нея ще пази жив спомена за миналото, и по-точно за доброто старо време, когато е бил млад.

- Как ще си пренесе колекцията в бъдещето? Ще я телепортира ли? - попитах.

- Не. Просто ще я поддържа, обогатява и съхранява, в резултат на което след няколко години тя сама ще се озове там.

- Вярно. Как не се сетих! Времето се движи само напред, бидейки устремено винаги към бъдещето.

- Да. Още повече, че напоследък страда от паметови нарушения, които, щом остарее, започват да се превръщат във все по-чести пристъпи на амнезия. Затова иска да се обгради със стари вещи, на които е не само ценител, но и пациент, понеже те му помагат да си спомня какви ги е вършил на младини.

- Кой, Конър ли?

- Да - поясни Арни.

- Интересно! - промълвих, а той продължи:

- Като те гледам, май няма да купуваш.

- Няма. Само разглеждам, отдавайки се на носталгията си по миналото, връхлетяла ме преди малко за пореден път.

- Аз обаче ще взема някои неща. Започвам от това огледало, което наистина е достойно за колекцията на Джон.

- За какво му е, толкова ли много обича да се гледа? Да не е станал нарцисист? - учудих се аз.

- Не е за него, а за любимата му Кейт Брустър. Като всяка дама тя страшно ще го хареса, защото е в рамка и удобно за хващане и преместване. Но я чакай малко - рече терминаторът и отиде в другия край на помещението, където бяха количките за пазаруване. Грабна една и се върна с нея, като внимателно взе да я товари с избраните от него стоки. Освен огледалото, това бяха магнетофон, грамофон, маслен радиатор на ток и две ръчни шевни машини, произведени от водещи фирми, някои от които вече не съществуваха.

- Чак и шевни машини! - изцвилих аз.

- Да. В идните дни ще дойда и ще купя още. Подходящи са за горни крайници на терминаторите, които в близкото бъдеще Съпротивата почва да бълва на конвейр. Като се махне долната им част с кутията, се превръщат в метални кости, и то изключително яки. Прикрепват се към ключицата и ето ти готови ръце на киборг - коментира Арни.

- Супер!

- Безспорно - отвърна той и следван от мен, заизбутва количката към съседните рафтове, където бяха грамофонните плочи. Веднага фиксира и грабна една квадратна кутия от картон, върху чийто капак беше изписано с едър готически шрифт "Танхойзер". Махна го и отвътре се показаха 4 винила в обложки, съдържащи записи на отделните части от известната опера на Вагнер. После затвори кутията, взе я и я сложи при другите вещи в количката, което ми даде повод да заявя:

- Като млад Вагнер е бил социал-революционер. Сражавал се е на барикадите в Германия заедно с руския анархист и негов приятел Бакунин.

- После обаче става монархист и влиза под кожата на баварския крал, с чиято финансова помощ успява да построи къщата и фестивалния си комплекс в Байройт. Освен че създава велики опери, написва и мемоарите си, проявявайки се като много добър белетрист - добави Арни.

- Знаел е какво иска и за какво се бори. Постига успех и с музиката, и с писането, които владее отлично - подчертах.

- Да - съгласи се Арни и ние поехме в обратна посока, минавайки покрай хлапето, което продължаваше да играе.

- Малкият индивид е напълно обсебен - констатира той.

- Залепнал е за тъпия си таблет и нищо друго не го интересува - добавих по този повод.

Стигнахме до касата с възправения зад нея продавач: към 50-годишен субект в бяла риза, сив елек и с бежова папийонка. Имаше вид на интроверт, но реши да се направи на отворен, като посочи двете шевни машини и заяви:

- Господата навярно са дизайнери, моделиери?

- Не. Само колекционери - отряза го терминаторът и той мигом се сгърчи от обзелото го притеснение. После се взря в монитора на компютъра си, проверявайки описа с цените и изчислявайки общата сума на закупените вещи.

- Точно 1500 - обяви след минута, в резултат на което Арни извади от джоба си пачка с банкноти и му наброи парите. Малко по-късно двамата вече бяхме отвън, избутвайки количката до мощния му джип, паркиран недалеч от входа.

- Ще се справя сам, ти недей да бараш нищо - повели той.

- Окей - отвърнах и запалих цигара, понеже изведнъж ми се допуши.

От своя страна Арни бързо взе да напъхва закупените неща в багажника на машината, като измърмори:

- Вместо да пушиш, върви и хапни нещо! Виждам, че доста си отслабнал.

- Преди да се появя тук, ядох. Имам апетит, но, уви, не наддавам.

- Тогава иди в Центъра за угояване.

- За угояване?! Да не съм Хензел или Гретел! Не бях чувал за този център.

- Откриха го неотдавна. Държат те 5 дни, тъпчат те с отбрани специалитети и ти качват 40 килограма отгоре. Правят те да замязаш на шопар и накрая ти вземат 1000 кинта за услугата.

- С тези пари мога да ям в продължение на един-два месеца. От какъв зор да им ги давам?

- Не знам. Само ти казвам, че има такъв център, както има и центрове за отслабване.

- Като нямаш мангизи и стоиш гладен, сам ще отслабнеш.

- Това се отнася за бедните, не и за богатите, изправени пред постоянното изкушение да злоупотребяват с храните. Затова посещават тези центрове, където в продължение на една седмица ги държат гладни и им стопяват мазнините. Пускат ги да си ходят вталени и кльощави като балетисти, вземайки им също пари.

- Колко?

- Два бона.

- Това е абсурдно!

- Всичко е абсурдно - обобщи Арни и затръшна капака на багажника, понеже беше приключил с товаренето на вещите.

- Къде ще ги караш? - попитах.

- В апартамента на Конър. По-нататък, когато колекцията му набъбне, ще я преместим в някоя от базите на Съпротивата. Ще купим и дузина стари мебели, така че всичко да бъде на ниво.

- Ясно. Много напече обаче, въпреки че още е пролет. Температурите щели да продължат да се качват, което, от друга страна, е добре, защото и водата ще се стопли. Взех да копнея за морето и май скоро ще дебаркирам там, за да направя сефтето за тази година - изфъфлих.

- Когато се цопнеш, внимавай да не глътнеш вода и да не се надрусаш - предупреди ме Арни.

- Да се надрусам!? Досега морето беше само солено. Не знаех, че вече съдържа и наркотични вещества - възкликнах.

- Не чу ли новината, която медиите избълваха наскоро? На брега при съседния град изплували 100 килограма кокаин, сложени в найлонови пакети.

- Сега я чувам от теб. Невероятно! Да не би рибарите вече да упояват по този начин рибата, за да я ловят по-лесно?

- Това е дело на наркопласьорите. Пускат й дрога, ловят я и я продават в магазините. Така зарибяват двойно клиентите, които първо ядат нея, намирайки я за изключително вкусна, а после минават направо на дрога.

- Откъде знаеш?

- Самите медии го раздуха. Имаме и наши хора в службите, с които си сътрудничим и които го потвърдиха. Именно те подгонили неотдавна въпросните дилъри, които обаче им се изплъзнали, успявайки да изхвърлят в морето кокаина не разопакован, а както си е с найлоните. Сега агентите подготвят поредната акция срещу тях, като канят и нас да участваме.

- И вас?! Ще бъде исторически момент: да станем свидетели на това как Съпротивата разбива наркомафията - рекох.

- Не цялата мафия, а само един от многото й клонове - коригира ме Арни.

- Значи вече и наркотици в морето. Ужас!

- Да, светът се руши и разпада, а вие ставате все по-зависими. Не само към дрогата, но и към всичко останало, което ви заобикаля. Но сега ще тръгвам, защото имам и друга работа.

- Ами количката? Нея кой ще я върне?

- Аз - обади се внезапно изникналият до нас униформен индивид, който я грабна и я подкара обратно към оказиона.

- Във всяка количка има проследяващ чип. Щом бъде изпразнена, той изпраща сигнал до компютъра в магазина и този тип идва да я прибере - светна ме Арни.

- Да не би да има такива чипове и в нещата, които закупи? Тогава ще стане кофти.

- Няма. Когато дойдох, ги сканирах и така ги взех. Сега обаче изчезвам.

- Добре. Чао! - казах.

- Чао! - отвърна Арни, метна се в джипа и го запали, подкарвайки го към района, където живееше Конър...

 

 

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2019, № 8 (237)