Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФУТБОЛИСТ

Пламен Петров

web

Спрях колата до зоната за отдих в края на града, която много отдавна не бях посещавал. Бях чувал, че тя вече е изоставена, и веднага се убедих в това, щом изскочих от купето и навлязох в пределите ѝ. Алеите още ставаха, но всичко останало бе потънало в бурени с изключение на една поляна, окосена старателно, засята с райграс и снабдена с висока телена ограда. Беше превърната в игрище, ако се съди по футболните врати в двата ѝ края и по самотния играч в спортен екип по средата. Пред него имаше топка, която подритваше напред-назад или с която се впускаше в импровизирани атаки към половината на въображаемия противник. Наближавайки, установих, че това е терминаторът, трансформирал се във футболист и провеждащ в момента соловата си тренировка.

- О, Арни! Здравей! - възкликнах.

- Здрасти! - отвърна той и ми показа една пролука в оградата, като ми даде знак с ръка да мина през нея.

Проврях се и след миг вече бях на терена, до който стърчеше набързо скована барака, предназначена, явно, за съблекалня. От двете ѝ страни имаше няколко реда дървени пейки и аз понечих да седна на едната. Арни обаче ми махна да отида при него, изстрелвайки в същото време топката към мен. Реагирах, скочих леко встрани и я овладях, после шутирах с десния си крак и му върнах паса.

- Чие е това игрище? - попитах, приближавайки се до него.

- На Съпротивата. Тук тренира отборът ѝ по футбол.

- И ти ли си част от него?

- Не, уви, макар че съм най-добрият. Понеже съм машина, не знам нито умора, нито какво е това, да не можеш да вкараш гол. Ако бях член на тима, щях да поставя в неравностойно положение останалите играчи, които все пак са хора, тоест много по-несъвършени от мен.

- Ясно. Аз пък дойдох да побягам малко и да направя няколко обиколки на зоната.

- Да, знам. Нали съм телепат. Още докато идваше насам, те прихванах, проникнах в съзнанието ти и разбрах какви са ти целите. Остани тук, искам да ти демонстрирам уменията си, което не мога да сторя без твоята помощ.

- Какво трябва да правя?

- Много просто. Тръгваш напред с топката, финтираш и се опитваш да ме надиграеш и да я вкараш в едната врата. После и аз правя същото, превръщайки се в нападател, който преодолява защитата ти и я забива в твоята врата.

- Добре - заявих и ние започнахме, като при всяка моя атака Арни успяваше да ме неутрализира още на втория или третия ми ход. Отнемаше ми топката, спринтираше, стреляше и ми набутваше головете, правейки ги за нула време около 10 на брой. Заформяше контраатаките си отвсякъде, сменяше посоките, устремно минаваше от центъра към фланга, после обратно и т.н.

- Сега ще вляза в ролята на вратар. Ти ми биеш дузпите, аз скачам и ги спасявам - заяви по някое време той, подаде ми коженото кълбо и се възправи пред едната врата.

Аз от своя страна застанах в точката за наказателните удари и започнах да му ги бия, опитвайки се първо да го заблуда чрез измамни движения на тялото си встрани, напред или назад. Той обаче реагираше светкавично, скачаше рязко, плонжираше и винаги пресрещаше топката, недопускайки тя да прониже вратата му. Често я изчистваше направо с крак, шутирайки силно и изстрелвайки я директно в моето наказателно поле, където тя спираше малко пред голлинията. Все пак ме щадеше, иначе, както бе видно, спокойно можеше да ми вкара гол и от такова далечно разстояние.

- Сега е твой ред да бъдеш вратар - каза Арни след десетина минути и ние си сменихме ролите. Той взе да ми бие дузпите, а аз скачах самоотвержено, за да опазя вратата си от попадения, но, уви, безуспешно. Всеки негов удар се превръщаше в гол, включително последният, който бе толкова силен, че топката профуча край мен като снаряд и едва не проби мрежата.

- Ако беше попаднала в мен, щеше да ме изтърбуши. Внимавай бе, пич! - измучах, обърсах с ръка потта от лицето си и се изнизах до пейката, пльосвайки се омаломощен върху нея.

- Споко, няма страшно. Компютърът в мен работи и предварително изчислява всичко, тъй че никога нямаше да те нацеля - отвърна терминаторът и отиде да прибере топката, която бях зарязал в пределите на вратата. Върна се, дриблирайки я в движение с коляно, крак и глава и демонстрирайки и тези свои умения на перфектен играч.

Фланелката ми също беше мокра от пот, затова я махнах от себе си и бръкнах в сака, който си носех и който още в началото бях метнал на пейката. Извадих оттам резервната си тениска, облякох я и промълвих, обръщайки се към Арни:

- Направо ме разгроми. Внесе дезорганизация в защитата ми и ме доведе до позорна загуба. Още повече, че останах без сили, сринах се и едвам дишам.

- Такива сте вие хората, слабаци! Искате да сте супермени, но бързо губите форма и рухвате физически и психически. При най-малкото усилие изпадате в шок, започвате да грешите, да правите гафове и да страдате от липса на свежи идеи. Потите се, ожаднявате, огладнявате и се изнервяте за разлика от нас, машините, на които подобни състояния са абсолютно чужди. В бараката има чешма, иди и пий, преди напълно да си се дехидратирал.

- Благодаря! Нося си вода - заявих и отново бръкнах в сака, в който имах пластмасова бутилка от един литър. Извадих я, отвинтих капачката, поех си дъх и жадно отпих от драгоценната течност в нея.

- Имаме и кенеф с няколко кабини. Душове обаче нямаме, ще ги монтираме по-късно - уточни Арни, не спирайки да подритва топката и да прави зигзагообразни финтове с нея в близост до тъч-линията пред моя милост.

- Не се безпокой, ще се изкъпя, щом се прибера.

- Окей.

- Кой е наставникът на отбора? - попитах, след като се поокопитих малко.

- Аз, макар че по ми се ще да съм играч. Сега сме още аматьори, но тренираме усилено и след пет-шест месеца вече ще сме професионалисти. Интервенираме в съответните групи и лиги, пробиваме в първенствата, превръщаме се в суперсила и ставаме шампиони. Наши представители успяват да влязат дори в националния отбор и да се класират с него за участие в следващото Световно. Започват да падат пари, и то милиони, благодарение на които банковите ни сметки набъбват неимоверно.

- Кои банкови сметки?

- Тези на Съпротивата.

- Аха. Добре! - изфъфлих.

- По принцип имам програми за всички видове спортове. Владея отлично тениса, волейбола, бокса, борбата, шахмата, източните бойни изкуства, вдигането на тежести, бягането на къси и дълги разстояния, високия скок, мятането на гюлле. Мога да бъда пилот от "Формула 1" и какво ли още не, стига да пожелая. Засега обаче се задоволявам с футбола като най-популярната и атрактивна игра от колективните спортове.

- Къде са играчите от тима, кога тренират?

- Утре, вдругиден и на следващия, три пъти седмично.

- Конър и той ли е сред тях?

- Не. Понеже е в нелегалност, не може да бъде част от отбора. Контролира нещата отстрани и дърпа конците задкулисно, използвайки за посредник мен. От време на време идва да порита сам и да се поразкърши, както възнамерява да стори и днес. След два часа ще бъде тук, тъй че ако останеш и го дочакаш, би могъл най-сетне да се запознаеш с него.

- Не, ще тръгвам, имам работа, пък и трябва първо да се изкъпя.

- Твой бизнес...

- Ако станеш спортист, ще бъдеш непобедим. Да не говорим, че след време отборите вероятно ще бъдат съставени единствено и само от роботи - подхвърлих.

- Да, има такива тенденции. Случи ли се това, не ви виждам вас, хората. Тогава битието ви напълно ще се обезсмисли, защото няма да има с какво да се занимавате. Вие и сега сте почти заменени от машините, които са в производството, услугите, бита, навсякъде. Задават се и автоматизираните автомобили, управлявани от компютри, следователно вече няма да бъдете и шофьори. Само ще се возите, ще зяпате през прозорците и ще се гърчите от скука...

- Кофти перспектива! - промълвих.

- Да. Затова трябва да се стегнете и да вземете контрола в свои ръце. Иначе Скайнет ще ви неутрализира, възползвайки се от собственото ви бездействие. Няма защо да ви пуска бомбите: фактът, че се превръщате в пасивни индивиди, ще е напълно достатъчен за него - каза Арни, подхвърли с крак топката пред себе си и я ритна силно нагоре.

Тя полетя почти вертикално, а щом взе да пада, той подскочи, пресрещна я във въздуха и чрез невероятна задна ножица я шутира към едната врата, реализирайки бомбастично попадение в горния ѝ ляв ъгъл. После се приземи леко, като се подпря с ръце, изправи се и се впусна в стремителен бяг към нея, за да я прибере. Изпод шпайковете му хвърчаха буци пръст и трева, толкова мощно стъпваше и заораваше през терена. Щом стигна, извади топката от вратата, подкара я напред и със силен шут я изстреля обратно към центъра, където тя тупна и спря близо до него.

- Браво! Върховен си! - извиках, надигайки се от пейката.

- Ти няма ли да се пробваш отново? - попита ме Арни, щом се върна при мен.

- Не, безсмислено е - отвърнах.

- А уж щеше да бягаш и да правиш обиколки...

- Досега нали бягах, тренирайки заедно с теб. Целия се скапах, пък и времето напредна.

- Върви и изпълни поне един пряк свободен удар. Без играчи, които да направят стена, ще ти е по-лесно да вкараш гол.

- Не, тръгвам, другия път. Чао!

- Чао! Пак заповядай, идвай да риташ, когато ти е удобно.

- Ще идвам - заявих, взех си сака и се отправих към колата, очакваща ме покорно на мястото, където я бях оставил. Така беше сега, но никой не знаеше как ще бъде, когато управлението на автомобилите се поемеше от компютрите...

 

 

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2019, № 4 (233)