3D КРЪГОВРАТ

Пламен Петров

web

С Арни се срещнахме случайно на излизане от супера, където всеки от нас бе дошъл да пазарува. Аз си бях купил цигари, хляб и парче шпек, а той бе награбил бутилка уиски, няколко бири и дузина пакетчета с шамфъстък. Напъха ги в джипа си, паркиран отпред, след което седнахме под чадърите на съседното барче и си поръчахме кафе и сода. Беше малко преди обяд и ние вяло започвахме да ги сърбаме, щом сервитьорката ни ги донесе.

- Да не си станал пияч? - попитах, имайки предвид закупения от него алкохол.

- Пиенето не е за мен. Взех го за Джон Конър, който довечера смята да се натряска. Ще си заформи битов купон у тях.

- Сам ли? Кейт Брустър няма ли да му прави компания?

- Тя не близва изобщо. Въздържател е. Затова той е свикнал да се напива сам, но не често, а само един или два пъти седмично. Затваря се в кабинета си и започва да лочи, като премахва всякакви външни дразнители освен музиката от лаптопа си, пускайки я по време на запоя. Понякога си включва и телевизора и се заема с критичен анализ на тъпотиите, с които медиите масово ви заливат. Грабва химикалката и тефтера и записва мислите си по този повод, стигайки до невероятни изводи и прозрения.

- Откъде знаеш? Нали каза, че пие сам, залостен в стаята си.

- Той ми е споделял. Освен това, когато го срещна на другия ден, моментално прониквам в мозъка му чрез телепатично си устройство. Виждам всичко като на запис: какво е правил и над какво е умувал предната вечер на пияна глава.

- Значи, обича да влиза в солови самоцелни маньоври.

- Да. За няколко часа се циментира и пада като отсечен върху леглото. Заспива, а на сутринта се събужда с ужасен махмурлук и с почти заличени спомени от последната фаза. Надига се с мъка и дълго се гърчи, но накрая все пак се оправя, сполетян от върховното чувство, че е възкръснал. Просто експериментира със себе си (каквато е другата му цел) и проверява докъде му стигат възможностите и доколко може да издържи. Все едно се пренася в отвъдното, после отново се връща на този свят, променяйки състоянието си от нормално в нетрезво и обратното.

- Интересно! А Кейт не му ли мрънка?

- Не. От самото начало двамата са се разбрали, че това е условието, за да бъдат заедно. Тя отдавна е проумяла, че подходът на Джон към напиването е преди всичко идеен, философски. В него той търси и терапевтичен ефект, иначе направо ще гръмне, ако от време на време не освобождава по този начин напрежението. Спазва и златното правило да си изчиства редовно съзнанието от всичко излишно, за което спомага именно алкохолът. Така съумява да мисли оригинално, скъсвайки с битовизмите и абсурдите на деня.

- Като тези например - подхвърлих и посочих едрата дама, която в момента тъкмо излизаше от супера. Буташе голяма количка, натъпкана с корнишони, и люшкаше над нея огромните си гърди, обрамчени в тясна тениска.

- Тежат 6 килограма - обяви терминаторът, след като също я погледна.

- Кои, корнишоните ли?

- Не. Циците й.

- Страхотни! Сигурно са от силикон.

- Не. Истински са. В началото са били малки, но после постепенно набъбват и се уголемяват. Превръщат се в допълнителен товар, с който никога не се разделя.

- Има си хас да може и да ги маха!

- Иначе корнишоните като тегло са 15 килограма.

- Добри са. Обичам ги и често си ги купувам за салата - казах, а Арни добави:

- Произведени са на 3D-принтер.

- Какво?! Наистина ли?

- Да. Отскоро взеха да ги правят автоматизирано в специални лаборатории. Забъркват изкуствена смес с елементите, от които са съставени, после през тънки прозрачни маркучи я вкарват в принтерите. Бълват ги в съответните дължини и обеми, като по същия начин правят и останалите плодове и зеленчуци.

- Невероятно! Не знаех. Значи ядем химии и ерзаци!

- Напротив. Те са много по-чисти, защото не са пръскани, нито наторявани като онези в градините и оранжериите. Освен това са евтини поради обстоятелството, че в производството им участват машини, а не хора. Няма садене, няма поливане, няма бране, няма излишни разходи, включително за заплати. Има само бълване на конвейр, товарене в камиони (извършвано от роботи) и накрая превозване до магазините. Много е рентабилно, икономично и бързо - поясни Арни.

- Значи, това е причината, когато тръгна на път, да не виждам вече нищо в полето освен жито, царевица, лавандула и слънчоглед.

- Да. Тях продължават да ги отглеждат по класическия начин, понеже за прибирането им не са нужни хора. Жънат се лесно с комбайните, които ги овършават, отделяйки зърното от плявата и семките от листата. По стандартния начин оглеждат и гроздето, тъй като още не е създаден принтер, който да възпроизведе чепките му. Макар че в близко бъдеще и това ще стане...

- Ех, откъде тръгнахме и докъде стигнахме: да консумираме синтетични вместо естествени храни! - възкликнах.

- Такива са тенденциите. Няма връщате назад. Още повече, че всичко е 3D: вие, животните, природата, пространството, молекулите, атомите.

- Нали уж има и четвърто, пето и други измерения, за които учените отдавна говорят.

- Само на теория, на практика такива още не са изнамерени. Триизмерна е цялата ви Вселена.

- Безспорно. Само дето не се знае как е създадена: от Бог или чрез Големия взрив.

- Според мен тя никога не е била създавана, защото винаги е съществувала. Тя е изначална, безкрайна и вечна като самия Бог. От което следва, че Бог е Вселената и че Вселената е Бог. Не случайно нищо в нея не се губи и не изчезва, а само се променя от едно състояние в друго. Този кръговрат й помага да се самозарежда и обновява, все едно е гигантски перпетуум мобиле.

- Така е навярно. Специално ние, хората, обаче май сме изключение.

- Вие сте на границата между естественото и изкуственото, което ви прави най-странните същества. Били сте първични, физиологични, после мистични, а днес сте материалистични, егоцентрични, нарцистични и невротични. Бетонирате се, машинизирате се, цифровизирате се, развивате производствен и технологичен капацитет, но после попадате в капана му. Ако я карате все така, напълно ще се дехуманизирате или направо ще изчезнете като вид.

- Майната му! Не ми пука, все ще се оправим някак. Най-малкото ще почнем поне да се възпроизвеждаме също чрез 3D-принтери - изфъфлих и отворих триизмерната си кутия с цигари.

Извадих една и я запалих, после погледнах отново към паркинга пред супера, задръстен от джипове и коли. Дамата с корнишоните беше изчезнала, но на нейното място се бяха появили нови и нови клиенти, които влизаха вътре празни и излизаха с пълни колички или торби. Образуваха кръговрат, който след затварянето на магазина щеше да секне, а на другия ден отново да се възобнови. Всичко се въртеше наистина: по вертикалата, хоризонталата, спиралата, навътре и навън. Създаваше форми, конфигурираше се, после се разпадаше, след което пак се събираше и така нататък до безкрайност. Въртяха се мислите в главите ни, бушуваха и страстите, макар че техните орбити не можеха да се установят, понеже принадлежаха към невидимия свят. Всеки извършваше възвратно постъпателни движения, включително терминаторът, който, както си седеше, изведнъж стана и се насочи към входа на барчето, като оповести:

- Отивам до онова място. Ще имитирам пускане на една вода.

- Защо? От какъв зор? Нали си машина! - учудих се аз.

- Защото охранителните камери, които ни наблюдават, се контролират от Скайнет. Ще се направя на човек, иначе може да ме прихване и разконспирира - уточни той и хлътна в заведението. След 5-6 минути се върна и си седна на мястото, забърсвайки мокрите си ръце в някаква салфетка.

- Как беше? - попитах.

- Модерен кенеф. С фотоклетъчни писоари, сифони, сапунерки и умивалници. От теб се иска само да се облекчиш, останалото го върши техниката.

- Да, знам. Вече в почти всички кръчми е така.

- След една-две години ще са със скенери. За секунди те снимат, влизат ти в базата-данни и ако си нарушител или бандит, ти блокират достъпа. Могат дори да те задържат и да призоват ченгетата, които от своя страна масово се превръщат в робокопи.

- Ужас! - изцвилих.

- Ще бъдат инсталирани и устройства за биометричен анализ. Ако установят, че си тежко болен или пък преносител на зарази, веднага викат санитарите.

- Това сякаш е по-добре.

- Върви и ти, защото Скайнет може да те помисли за киборг, като те гледа как кибичиш на масата, без да мърдаш.

- Сега не ми се ходи. По-късно - рекох, отпих от кафето и дръпнах от цигарата си. Поседяхме още малко, след което терминаторът отново се надигна от стола си и заяви:

- Ще се изнасям, понеже имам да свърша една работа. После ще отскоча до Конър, за да му дам пиячката. Сметката е оправена. Като ходих в кенефа, я платих.

- Окей, благодаря! Аз обаче ще поостана. Чао!

- Чао! - отвърна той, отиде при джипа, метна се в него, запали го, изскочи от паркинга и изчезна, подкарвайки го с висока скорост по булеварда...

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2019, № 10 (239)