 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪЗМОЖЕН ЗАВОЙ
Такива мигове не се повтарят.
Каква умора ги доведе...
Жените ни нощес са плакали
за нас - след мен и подир тебе,
п р и я т е л ю. Една печал
разля мастилени петна
по пътя ни. И само кал
засипва всичко в угарта.
До мене спряха много влакове
в завои, вече невъзможни.
След толкова проклето чакане
не можем да се обзаложим
кога и как ще отпътувам.
До сутринта ще имам време.
Доверието грош не струва -
повярвай, дявол да те вземе,
приятелю! Не се повтаряй...
Аз нямам дребни да ти върна.
Тогава влак до тази гара
за мене призори ще свърне.
© Николай Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2011, № 4 (137)