 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТСЪСТВИЕ
Приятелите не униват.
Отново ще намерят пътя,
по който няма да пристъпя,
до следващата ни квартира.
Приятелите ме прегръщат
като засвиря на китара.
Останалото се повтаря
в посоката, една и съща...
И все по-рядко се завръщат.
Така си заслужават дните
със упреците под очите,
когато си отидат вкъщи.
Приятелите ми не спират
да продължават отначало.
Че нажежава ги до бяло,
докато не потънат в бира.
Приятелите не умират.
Приятелите ми са течност.
И прах от алкохолна диря,
докато другото е вечно.
© Николай Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2011, № 4 (137)