|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОМПАС
web
на Христо Фотев,
в памет
Наоколо е път граничен, без посока.
Останалото е отвъд. Зад хребета
на нечие желано безразличие,
да се докосне до Мига
оттатък нищото. Покрай брега
запратени сега са корабите.
В нощта останаха жени.
Любими. Вече необичани.
Граничен път. До неприличие.
Не значат нищо верните посоки,
когато в следващата сам
потъваш някак по-дълбоко...
И днес не тръгнаха платната.
Остават някъде напред.
Така в далечината фарът -
разперил четири ръце,
съзира следващи пристанища.
По коловозите на утрото
вълна избира само вятърът,
загубил интерес към себе си.
© Николай Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2011, № 4 (137)
|