Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Измити улици. Засъхнал дъжд.
Прострени дрехи. Ветровито.
В кабинката премръзнал мъж -
слушалка в шепите покрита.
Трамвайни релси. Късен звън,
едва затихнали таксита.
Сподавен шепот. Кратък сън
през болка, в зениците скрита.
Очи в нощта. Пропуснат миг.
Задъхан вятър по следите
на някакъв прекършен вик.
И две сълзи в грима размити.
В кабината премръзнал мъж
със огънче във шепи свито.
На улицата подир дъжд -
отново сам. И ветровито.
© Николай Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2011, № 4 (137)
|