Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪТНИЦИ
web
Ако сте пътници
кой знае откъде дошли
с ожулените чанти и прахта:
вземете ме
Усмивката ви тук-таме нащърбена
кожата ви жилено сукно:
вземете ме
Пуснете ме да слизам в онова озъбеното
замитайте ми пясък по оголени пътеки
и ми дайте сянка
Покажете ми прозорците със сгушен телевизор
най-тъжните, най-празни улици на всеки град
Разкажете ми какъв не съм могъл да бъда
и накрая
загасете ми деня
оставете ме на гара под самичка лампа
да ме вземе някой влак нататък
© Никола Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2011, № 1 (134)
|