|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХИТРОТО МАГАРЕ
web
Един вол, твърде уморен
след дълъг и работен ден,
видял магарето да хрупа
сенце прекрасно - цяла купа.
И рекъл му - “добре си, братко,
тъй хубаво си хапваш, сладко,
а аз роден съм без късмет,
бедите следват ме навред -
хем влача ралото цял ден,
хем мене ме бодат с остен."
Магарето му рекло: "Ти
на болен утре се стори.
Ще видиш, няма да те впрягат!
Я, хайде, друже, бързо лягай".
Ала стопанинът в зори,
щом болния си вол открил,
запрегнал хитрото магаре -
то тъй белята си докара.
И волът кротко си преживял
и сладко-сладко си поспивал.
А умореното магаре
посрещнал волът с благодарност,
но то ядосано отсякло,
че господарят се оплакал:
"Щом волът ми е болен, май
дошъл е неговият край!
Вместо да стане само кожа,
ще трябва да му тегля ножа."
Ах, волът тъй се разлюлял,
че бързо-бързо оздравял.
И сутринта - напет и смел,
преди да е пропял петел,
той бил готов да изоре,
щом трябва - цялото поле.
© Неда-Мария Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2011, № 10 (143)
Текстът е стихотворна
версия на народната приказка "Магарешки съвет".
|