Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАДВРЕМЕННО
web
Гората ще изтръгна
от сърцето си.
Ще влезна в моята
триъгълна градина...
И само камъкът
на времето ще свети -
на него са присядали
малцина.
И само аз
лика си ще дълбая
с поглед в камъка
безумно вперен -
с надежда да те опозная.
Надвременно.
И пряко мене.
07.08.2010
© Надежда Искрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2011, № 5 (138)
|