ДА РОДИШ ЛЕОН

Мариана Найдова

web

Действащи лица:

Серж - 50-55-годишен, затворен, самотен, мечтател с чувство за вина
Магда - привлекателна по един топъл домашен начин. Влюбена в Серж. Нещастна, но силна
Анжелина - крехка, невротична. Майчинството за нея е патологично обсебваща страст. Бременна. Влюбена в Оби
Оби - голям черен мъж. Неясна сексуалност. Добър. Обичащ. Вероятно влюбен в Серж
Леа - фантомът, който посещава Серж. Неговата младежка любов. Чувството му за вина. Млада, със смях като водопад
Бернар - полицай, живее с Магда
Новата - бременна

Някъде в Европа.

Полумрак. Часът преди разсъмване. Екранът на компютъра просветва в тъмното. Чува се млад женски смях и прожекторът освестява жената, която се люлее с книга в ръце на стола в ъгъла. Серж се събужда. Класически буржоазен апартамент, говори за вкус и минало.

Леа: Чуй това! Ако си отворите краката по начин, че намалите височината си с една четвърт и ако протегнете ръце, така че краят на пръстите ви да е на височината на главата ви, вашият пъп ще стане центърът на протегнатите ви крайници, а пространството между тях ще образува равностранен триъгълник.

Серж: Господи, Леа! Лягай си! Два часът е. Всичко живо спи! Даже немирните домашни духове. Като обсебена си!

Леа: Обожавам го! Леонардо! Чувам небесните сфери. Съвършенството на числата! Вземи си метъра, Серж, и ела да ме измериш. Намери точката на моето съвършенство! И аз ще те моля, както ти обичаш. Ще ти шепна: Не спирай, само не спирай, не спирай-й-й, Серж, не спирай-й-й!

Гласът й е умоляващ и задъхан. Серж окончателно се събужда и става от стола пред компютъра. Леа изчезва, но се вижда как нейният люлеещ се стол продължава да се поклаща.

Серж се протяга, не е изплашен. Виденията са част от живота му.

Серж: Полудявам и това е единственото хубаво нещо, което ми се случва напоследък. Трябва да е от проклетия компютър. Или от диетата. Ще накарам Магда да ми сготви днес. От компютъра е и от всичките тези гласове, които ме умоляват. Да не спирам да им пиша. Да им казвам, че са единствени. Да гледам снимките им, гърдите им, отворените им крака. Господ трябва да е бил IP-инженер! Беше си по-просто преди. Без това блато, в което съм затънал. Леа! И нейният стол! Да можех да ги вкарам в този компютър и тя да ме моли като всички. Само да не спирам и да е по-бързо, по-бързо. Тялото й, дъхът й, ръцете й, нейната ода, мистерията й! Как само се вкопчваше в мен, господи Леа, дай ми покой!

Вече е светло. Един нов ден. На вратата се звъни и влиза Магда.

Магда: Пак си я сънувал!?

Оставя на земята чанта, от която от време на време вади по нещо, пакети храна. Понякога не се вижда на сцената, сякаш отива до кухнята, но за кратко. Тя се грижи за Серж. Серж й помага и се суети край нея.

Магда: И този компютър. Търсиш я. Още. Забрави най-после. Спри го. Изключи се от всичко това. Тъжен си и си болен, Серж. Какво има там, което го няма в мен, и което да не мога да ти дам? Болката на другите те разболява, любов!

Серж: Ако бях се изключил, как щях да срещна тебе. И да видя тялото ти на онази снимка. Да погълна отровата ти. И сега да си тук. (Целува я много нежно.)

Магда: Не беше лесно. Да направя снимката и ти да поискаш да отвориш метъра си. Няма друга такава като мен. Извинявай! Знам, че не трябва да съм ревнива. Аз съм тази, която си ляга до Бернар, а ти тук с твоя виртуален харем и с Леа.

Серж: Как е той?

Магда: Кой? А, Бернар…

Телефонът звъни и Серж го вдига.

Серж: Чакам те. Тук е, да. Ще прави онова странно ядене, на което му казва муска. Как е тя? Много бременна, знам. Дали ще намине? Казал ли си й, че ще идваш? Тогава познай кой ще звънне на вратата? Луда ли? Не! Тя е твоята луда, а това е рядък дар от всевишния. Нейната лудост е за обичане. Иначе нямаше да направи онова с нас. Както знаеш някой си Шекспир търсеше системата в една друга лудост. Смей се! Чакаме те! Е добре де, чакаме я!

През това време Магда разтребва, движи се, наднича в компютъра, въздиша, навежда се и го гледа.

Магда: Бернар ли? Ами, как е. Диша и издишва. Ужасно е. Не съм дремнала тази нощ. Гледах ноздрите му на светлината от улицата. Чудовищни са. И си мислех, че са рожба на някой болен мозък. Толкова огромни. Тунели към отвъдното, дето кръвта бие и търси отчаяно кислород. Но неговите тунели са запушени. Завинаги безполезни. Добре, де. Просто исках да ти кажа, че беше пийнал и хъркаше нечовешки. Преди поне ме докосваше. Когато беше пил. И аз можех да мисля за това как ти се изгуби в пещерата ми от най-нежен мъх! И се казва мусака! Идва от планините, където пораснах. Сигурно затова ми е толкова нежна ножницата за твоя меч, като горски мъх! Никой не ми го беше казвал преди тебе. Обичам те, Серж!

Чува се смехът на Леа. Столът се разлюлява.

Серж: Тя е доволна да го чуе. Леа. Мисли, че най-после съм тe намерил, но че съм толкова близо и не усещам друго, а само мирис на фино брашно, на балкански сладки, на отлежал коняк и на стафиди! Къде се научи да готвиш така? Вързала си ни като изгладнели кученца за парата на кухнята си.

Магда: Любовта на мъжа минава през стомаха, защото, гладната мечка хоро не играе. (Смее се.) Няма как да го разбереш. Не си виждал мечка на верига да танцува с циганите. Нито как те газят под лятното слънце мократа глина, как краката им блестят на слънцето като не еврейски големи и после как пекат тухли. Детството е белег, Серж. Носиш го завинаги със себе си. И какво като господ е в Мрежата и аз го чух да ми разпорежда да тръгна към теб. Все още тичам след каруците на циганите, за да се повозя гратис отзад, а братовчедката ме целува, докато баба спи и после ми отваря портите на насладата. Гърдите ми още не бяха пораснали, а аз вече знаех какво е да стенеш, ако ръката, която докосва, обича. И няма нищо общо с покварата.

Серж: Моята Шехерезада и нейните истории. Ти ме направи цар, глезен от една принцеса на Изтока. Тенджерите ти? Не ставай глупава, малката. Никоя не говори за отвъдното, когато мъжът до нея хърка! А ти си мислиш, че е заради снимката или заради магиите, дето ги забъркваш в кухнята, че така си влязла в мене. Измамница! Беше хванала по хубавата си половина! Ето, така беше! (Целува я.) Имам малко работа на компютъра, но… (Звъни се.) Оби ще се погрижи за теб и сам ще обели картофите.

Влиза Оби.

Оби: Като пощурели са по празниците. Не че през другото време не е същото. Здравей, сладката ми. (Целува Магда. Към Серж.) И на теб, здравей. Мога ли да те целуна, приятелю? (Серж маха разсеяно с ръка.) После. Добре. Как можеше да знам, че ще стана пазител в храма. Говоря за големия магазин на булеварда. Не че ти не знаеш какво е, но в тази страна съм си чужденец и все ми се струва, че никой не ме разбира. Като търбух, пълен с дарове, като пещерата на Аладин е, магазинът. Знаеш ли, че Аладин е казал "Сусам, отвори се!"? Целият свят си мисли за тайната на думата "сезам". Както виждаш, тайните са най-обикновени, но трябва да ги произнесеш драматично. Като онази днес, дето мрънкаше на мъжа си за червените обувки. Да се чудиш за какво са й? (Играе жена.) "Скъперник нещастен. Като вземаше от мене, все не ти стигаше, дадох ти живота си, а ти сега се стискаш на дребно!", и той ги купи, обувките. Един ден ще напиша книга за големия магазин. (Хленчи като дете.) "Мамо, мамо, само този път, мамо, купи ми го, влакчето, мамо." Така, Магда. Ден като ден. Анж е в болницата. Докторът ще гледа бебето. Било голямо като мене.

Магда: Не си чужденец. Казва се странник. И не го бъркай със странен. Писнало ти е от големия магазин и си самотен, защото никога не пътуваш с автобус. Как иначе да разбереш тази интимност. Мирисът и докосването. Подслушаните разговори. В автобуса си пръв между равни. Звучи ли ти някак демократично? Там не си мерят пишките, както е с колите. Големият черен и малката червена фръцла и онзи скапаняк на сто години, дето ще го изхвърлят еколозите. Колите миришат на амбиция, докато в автобуса дишаш аромат на нахална интимност. Как е Анжелина? Добре е, нали? Тя си знае, че бебето е голямо. Докторите само дърпат от здравната й осигуровка. С нейното ангелско име и треската в нея. Сигурно ти изкарва акъла по няколко пъти на ден?

Оби: На английски е да ти изплашат Христовата армия. Това де, да те изплашат. Говоря за израза на английски. Колкото е слаба и с този корем, дето го мъкне навсякъде, си е направо да хукнеш и да бягаш. Ама нали съм бащата. Трябва да е било чудо! Зачатието й! В моята Африка, щеше да вири корем често, често и накрая щеше да се смири и да спре да повтаря, че обича. Знам, че обича. А Бернар?

Магда: Какво ви става, бе хора? Бернар, та Бернар. Полицията, децата от Матилд, близнаците, дето ще се изядат и аз в цялата тази бъркотия. Мрази ме, и с право.

Оби: Мирише вкусно. Готвиш, нали? Ще ни убиеш с ядене. Анж е като пренавита пружина. Дано по-скоро роди. Веднъж Серж ми каза, че белите жени приличат на цветя с чашки, винаги отворени, даже нощем, и затова бързо пресъхвали. Гладката им кожа ги прави високомерни и един ден се събуждат с празен плодник и сами. Той смята, че е заради белите мъже и студения вятър, който идва от тях. Затова Анж избра мене за бебето, нали Серж? Бяхме изгубени без тебе, приятелю! Чудя се кой още ще пристигне с два куфара като мене и Магда. (Към Серж.) Серж, обичаме те, ти ни подслони и ни даде утеха.

Серж маха с ръка, но не се обръща. Магда го приближава. Обляга се на гърба му и гледа в екрана. Оби подрежда пакетите.

Магда: Ето на, 62-годишна, омъжена и е влюбена в него. Животът й се събира на пет реда. Но той знае как да го направи значим. Смисълът е в междуредията. При мен те се оказаха огромни. Засмукаха ме и сега съм тук до него. Намери болното й място, Серж! Отвори междуредията! Нейните дали ще са като моите. Широки като селска мера, дълбоки като след втора оран, ароматни като мисли преди заспиване. Напипай болното място, но не й казвай за Леа. Ще разбиеш сърцето й.

Чува се смях. Смехът на Леа е. Серж зарязва компютъра. Тя се появява, осветена на стола. Серж я залюлява. После тя изчезва.

Серж (На себе си.): Знам, Леа. Магда е и аз обичах да се заровя в топлата й пръст. (Към Магда.) А ти ме чуй! Чуй ме! Ревността е най-страшна отрова. Като дрога е. Преструва се на любов, но мрази повече, отколкото обича. Знам, че искаш да си единствена. Как да ти кажа, че си, след като ти не го знаеш. Който има любов, има за всички. Дай ми малко въздух, малката, и спри да се тревожиш. Мрежата не е нищо повече от дъска за обяви.

Магда: Така ми изглежда по-малко опасно. Но е много голяма дъска за обяви, Серж, и непрекъснато е пред очите ти! Нали на тази дъска написах, че искам да нахлуеш в пътищата ми, да усетя колко си голям, като митична змия, да ме притиснеш до задушаване и после да опитам сока ти, да го излееш в дълга конвулсия, да залепна по него, да изплетеш около мен нишките си, да съм затворена в тази какавида, да посрещна съдбата си да бъда послушничка на желанията ти, на любовните ти капризи. Ревнива съм като харпия и искам да служа ден след ден на сладострастието ти.

Серж: Господи, Магда! Не събуждай дракона! Ще те измъчва до смърт, малката! (Смях.) И не забравяй, ревнивке, че това, което трябва да ни намери, само ни намира! Нямаме власт над събитията, нито над живота си. Влизаме в тях като в река. Понякога течението е много силно и ни отнася на някой бряг, както стана с тебе и с Оби. Аз съм закотвен тук, понеже водите са тихи. Виждал съм корабокрушенци и писма в бутилка. Веднъж една амазонка ме накара да повярвам, че ги има.

Оби: Серж! Та аз съм син на амазонка! Оцелях и съм още жив само защото не приличах много на момче. Иначе да ме е убила досега. От пелените си знам, че ги има, амазонките! Но пък какво е да дишаш въздуха им. Няма прошка, разнежване, на мама момчето! Ти си на пет, а тя ти казва, че всички умират и дава на гълъба, паднал на терасата нещо, от което той се тресе пред очите ти и след това е само смачкана топка пера. После разбираш, че е искала да го излекува!

Серж: Извадил си късмет с майка си! Стига! И не се шегувам, като го казвам! А колкото до Мрежата, тя винаги е съществувала! Търсех Леа на таблото в университета й. (Към Магда.) Някога, скъпа. Не сега. Мислех си, че щом погледна и ще я открия, след като я видях веднъж да излиза оттам. Тънка като снопче трева в ръката на косач, който чисти косата си. Беше глупост да вярвам, че ще стане, но се зачетох в обявите. Един жив колаж дишаше пред мене. (Играе образите.) Студентка, първи курс, търси съквартирантка, непушачка. Топла вода, две стаи. Анатомията на Грей, изгодно. Трябва ми ликоподиум - спешно! За болен. Продавам чисто ново колело. Обувки 36 номер, важно е. Телефонът ми, Пепеляшке. Обади се. 2-35-20 - масажи с вулканични камъни. Изригването осигурено! Бях смаян да открия Мрежата, преди тя да се беше родила. Винаги е съществувала, Магда, нали ти казах, и аз никога не съм я напускал, както и ти. И срещите там не са случайни. Тогава написах с червено: Леа, обичам те! И после я срещнах отново. А ти дишай спокойно! Нищо не ни принадлежи, скъпа. Можем да му се порадваме, само за малко, ако имаме куража да се потопим в реката и тя да ни отнесе! Ти си от куражлиите!

Оби (Прегръща Серж, кратък ироничен етюд на неоценена женственост.): Дай да те целуна, шери. Аз не съм ревнив. Сигурно, защото никога няма да правим любов двамата. Тялото е ревниво, Серж, как да се лиши от едно любовно докосване и да го даде на друг? Виждал си как мъжкарите се бият за самката, понякога до смърт. Това е тялото. И Магда ще се бие за теб! А аз ще искам да гледам. (Към Магда.) И какво за автобуса? Мислиш, че ще намеря единение там с другите като мен? Ти луда ли си? Та това е градският ад. Там си още по-изгубен.

Магда: Какво знаеш ти? С тези крака на античен бог. Жените ще те разкъсат, ако се качиш вътре. Но на теб ти стига и тази с ангелското име. Сутринта видях онова момче с изгореното лице. Всеки ден го виждам. Говори като навит, нахакан е. Дава ми сила. С тази маска от лъскава кожа. Трябва да е бил бебе, когато е паднал в кофата. Очите му са бързи и живи като на птица в кафез. Влюбен бил в учителката си. А един недоспал, който дъхтеше на лошо вино, се притисна в задника ми. Беше си надървен. Не че задникът ми е за изпускане! Виках си, че е грешка, ама не! След малко едно момиче направо го прати при майка му. Мислех си дали да не му се отъркам, да се отпусна върху сутрешното му вдъхновение. (Притиска се в Серж.) Да му покажа кой държи ножа и сиренето. Знамето му, развяно от вятъра, щеше да се свие като охлюв в черупката си. Мъжете са крехки същества, жалко. (Смее се.)

Оби бели картофи на масата, а Серж си сипва чаша вино от бутилката, която вади от чантата на Магда и след това я потупва по задника.

Серж: Обичам да го потупвам, а той да отскача като жив. Какво ще кажеш, Оби! Онзи, дето му се е натискал, е бил ценител!

Магда: Нали знаеш, жена без задник си е като село без черква! Това да го запомниш. Всичко друго е без значение.

Смеят се. Серж се присъединява към масата. Чисти нещо или подава картофи на Оби. Обикновена суетня около храната.

Оби: Като си помисля. Беля картофи и не чувам повече гласа на майка ми. Серж ти я познаваш. Ужасяваща е, нали? Красива! В ушите ми е все този глас. А сега е тихо. Анжелина дали е свършила в болницата? Терминът й наближава.

Серж: Никой не знае как точно да бъде родител. Професията е в ръцете на невежи. Да си родител е професия. Също като учител или утешител… и приятел. Приятел е професия. Аха! И после бог се оказа IP-инженер, а ние се наплодихме набързо и захвърлихме децата си в самотата. Какво за нея? Тя ми изглежда някак царствена, майка ти, сигурно е искала един да й се опълчи, да сломи волята й, и като не го е намерила, е ударила с цялата си сила върху тебе. Болезнено е било, но от това не се умира. Носи си раните като еполети. Иначе нямаше да имаш история. Щеше да си равен като градски булевард.

Оби с променен глас играе нараняващ детски спомен.

Оби: "Оби, побързай, де! По-бързо! Не се дръж като малка госпожица. Господи, какво правиш? Не кръстосвай крака. Това е отвратително. Ти си голям и черен! Спри! Не плачи! Тя не умира от любов! Никой не умира от любов, освен тъпите малки госпожици! Това е просто филм! Нищо е! Мъжете не плачат! Изпий една бира като всички момчета на твоята възраст. Защо господ ме наказа с тебе. Грешница съм. Може би защото, когато баща ти беше в Конго, правех любов всяка вечер със себе си. Е, добре, де и с Жан. Но това не се брои, нали? Та той е бял. Не обичам бялата им кожа. Все едно са болни. Виж, баща ти знаеше как да направи една жена щастлива, но господ ми даде теб! Чудя се какво е искал да ми каже по този начин?" (Оби изхлипва.) Мислиш ли, Магда, че едно момче трябва да чува всичко това? На това история ли му викате? Толкова исках да й се харесам! Понякога обличах дрехите й, да ми мирише на нея. И тя ме видя. Не знаех, че не трябва.

Магда: Ако не го беше чувал, гласа й, нямаше да се кръстиш Ана и да пишеш любовни писма на Серж, нямаше да бъдеш тук и в корема на Анж нямаше да рита едно черно бебе. Господ е поправил грешката си да те даде на такава майка. А може и да не е било грешка. Нали е господ. Ти ще си най-добрата мама на света. Нали търсиш справедливост. Ето ти я. Преживей нейната болка, нейния гняв и нейния страх да е майка. Може би тогава ще можеш да изстреляш любовната си стрела в Анж отново и да й направиш още едно малко живо и крещящо справедливост нещо. Всички искаме да е честно. Но не е! И Анж иска да е честно.

Чува се звън на църковни камбани. Серж поглежда през прозореца.

Серж: Удари седем. Леа обичаше тази църква. Градът се е протегнал като жена след любов в краката ми. Красиво е. И защо звъни? Защо са се разлюлели камбаните? Толкова са отсъстващи… и този ритуал без смисъл... Кюретата вече не познават паството си. Стадото е шугаво! Но Леа обичаше кубетата. Били обли като празни мисли. Думите й се изливаха като от рог на изобилието. Нямаше как да чуя какво ми казва. Чаках тя да завърши с този смях, сякаш в гърлото й живееше птица. Обичаше църквата през лятото. Казваше, че там било къща, просто дом. И че можеш да се скриеш вътре от слънцето. Един път поиска да правим любов пред погледа Му. И правихме. Мислех, че отгоре ще се излее гневът Му, но не! Само камбаните отброяваха ударите на сърцето ми, а тя вкопчена в мене, за да не изпусне оргазма си, ми шепнеше да не спирам. Да правя любов с Леа си беше битка. Сега знам, че бог е бил щастлив да ни гледа. После отвърна лицето си. Аз отвърнах лицето си.

Магда: Тъжен си. Трябва да има причина да си тъжен повече от друг път. Напоследък Леа не те оставя на мира. Леа, тръгвай си вече! Стига му толкова! Оби, виж мусаката в кухнята. Прегърни ме, скъпи. Знам, че не съм тя. Че което е свършено, е свършено! Че сам си произнесъл присъдата си! Че съм болна, че даже Бернар не ме докосва, защото съм тук заради теб и го излъгах. Че няма утре. Че има утре в корема на Анж! Искам да ме погледнеш. Пак. Да видя зениците ти, как не трепват, а се разширяват и да ме докоснеш, там. Моля те, моля те-е е-е, Серж!

Тя откопчава блузата си през това време и застава пред него. Той вдига ръка към гърдите й.

Магда: Какво виждаш, шери?

Серж (Развълнувано.): Виждам изгарящите ти очи, малките ти гърди, задницата ти на тригодишна кобилка, красотата ти, която трябва да е разбила много сърца. Виждам как хвърляш дрехи в куфарите си. Как напрягаш слух на аерогарата, за да не пропуснеш полета си, как слизаш и как увисваш на шията на един напълно непознат. На моята шия. Как сричаш думите, несигурна без клавиатурата на компютъра. Как пробваш реалността с кожата си, със зъбите си. И съм благодарен за това. Че дойде в самотата ми, че усетих тази тежест от жива плът, че ме ревнуваш от всичките тези жени и мъже, на които пиша, и че за теб съм толкова единствен. Това е, което виждам. (Навежда се и я целува по гърдите.) Виждам как се притискаш в Бернар, за да не ти е студено и не те ревнувам.

Магда: Погледни добре, скъпи. Там е празно. Гърдата ми. Няма я. И тази червена пиявица, която смуче силата ми. Белегът. Бернар ме намира грозна. Аз му казвам, че съм амазонка, и че той ще умре от ръката ми. Не искам да мразя, Серж. Не искам. Анж е пълна със семе и плодът в нея е готов. Ще ме напълниш ли със семето си, Серж? Може да стане чудо и да ми порасне нова гръд. Като опашките на гущерите.

Серж: Знаеш ли, че гърдата ти си е там. Само че ти не я виждаш. Имам приятел. Той прави особена фотография. Ще те заведа да те снима гола като на твоята снимка, която ми изпрати, с шапката. И ще се видиш цялата. Окъпана в сияние. Защото сме направени от светлина. И малката ти гръд ще си бъде там.

Магда: Благодаря, ти, скъпи! Красива съм отвътре. Красива съм отвътре с розовото на устата ми, с червеното на сърцето ми, което чуваш, когато слагаш ухо на гърдите ми. Благодаря ти, скъпи. Знам, че съм грозна, когато готвя пиле за Бернар, а той го поглъща лакомо. Като улично куче. Мразя да мия вътрешностите, да гледам белия дроб на пилето, пълен с вода, като гъба от плът. Грозно е, лошо е, не искам да мразя, Серж, но си представям дробовете на Бернар, че са кървава каша. И моля господ да спре тази омраза или да го убие. Моля те, Серж, спри тази омраза! Направи ме като Анж. Огромна като църковен купол! Красива!

Чува се смях и Леа минава покрай двамата в лятна рокля със сламена шапка. Изглежда бременна.

Серж: Леа изгуби бебето ми. Мъжете са крехки същества, така е Магда. А сега минава покрай мене, бременна, и ми казва, че ме обича. А ти искаш да ме направиш сеяч, да хвърля в теб силата и страха си. Ти си плодородна земя, Магда, и дива. За мен е чест да ме избереш и да се отвориш за мен. И ме е страх!

Целува я. Смехът на Леа заглъхва. Магда плаче, а Оби внася чиния с храна.

Оби: Ако има господ на сладострастието, той трябва да е роден в твоите планини, Магда, и сигурно преди това е бил готвач в петзвезден хотел. Обожавам мусаката ти, малката.

Звъни се нервно. Оби излиза да отвори. Нахлува Анжелина. Бременна в деветия месец.

Анжелина: Къде са ми ключовете! Тази чанта! Изнервяща е! Знам, че всички имате ключове от апартамента и че само аз влизам, без да звъня. Ами просто е. Защо да ми ги дава Серж, ако не иска да си отключвам сама. Въпрос на доверие. А, ето ги, проклетите. (Към Оби.) Целуни ме, любов. Господи, колко си голям и черен! Обичам те, скъпи! Серж, мислиш ли ме за невъзпитана или просто за спонтанна? Гладна съм. Дайте това. Гладна съм и съм бременна, но това вече го знаете.

Серж: Какво каза докторът? Ходи ли в болницата? Тревожехме се за тебе!

Анжелина: Бебето е на път. Голямо е. Баща му е голям. Каза, че пътищата ми са отворени и готови да го пропуснат. Трябва само да чакам. Не мислите ли, че е слязло малко надолу? Търсих те в магазина, Оби, и налетях на онази стара дама. Там е пълна анархия. Тичат заради намаленията по празниците.

Оби: Тя често питаше за тебе. Само ти си знаела да говориш с нея. Какво толкова си казвахте? Тя те харесва. Каза ми, че си куражлийка, и че ако съм бил гледал "Котка върху горещ тенекиен покрив", това си била ти, тази Маги, дето я играе Лиз Тейлър. Че затова коремът ти сега е пълен, понеже си знаела как да се задържиш горе, и да не паднеш. Като си помисля, той е бил гей. Авторът. И аз с моята сломена мъжественост. Котка си, Анж. Дай да ти погаля гърба и си вдигни краката. Искаш ли да ти подложа възглавница?

Анжелина: Остави, Оби. Няма умора за мене. Докато не извадя бебето. Все едно съм надрусана и съм гладна. Но старата дама знае какво говори. Недей да имаш никакви съмнения!

Магда: Старата дама с парфюма ли? Какво ново за нея?

Серж: Харесвах стила й. Откровен е. Ако знаеш какво търсиш и не го намираш, поне си наясно защо си нещастен. Тя търсеше перфектния аромат, нали? Миризмите са власт. Самецът, покорен от миризмата на самката, не от красотата й. На петела хич не му пука как изглежда кокошката, даже да е оскубана до голо. Козметиката уби вкуса към истината. Сега разни хлапачки се правят на фатални жени, а истинската женственост е натикана в ъгъла. Сапунът уби микробите, но заедно с това никога повече няма да видим какво значи една разгонена котка. Магда, ти си моята разгонена котка и те виждам как се търкаляш в прахоляка и фучиш, но повдигаш опашката си, за да видя тайната ти градина. Не се плаши нито от омразата, нито от любовта. Понякога са едно и също.

Магда се смее. Помирисва мишниците си, после се навежда и помирисва между краката си.

Магда: Оби, искаш ли да усетиш моята женственост. Майтап, бе! Та какво за този парфюм, Анж?

Анжелина: Мисля, че днес тя се отказа от търсенето си. Както си минавах край една от кабинките, чух как двама вътре го правят. Хич не им пукаше. Бяха се разгорещили. Не са се свършили котките, Серж, и слава богу! За мене беше вдъхновяващо преживяване. Тази първичност!

Имитира ги.

Анжелина: "Тук, скъпи. Никой няма да влезе. Направи го сега. В мене. Бързо, любов. Мръсница, господи, каква мръсница! Докосни ме тук, любов! Знам, че ти харесва! Уличница, бързо, по-бързо! Скъпа, прекрасна си!".

Анжелина: Бях си направо възбудена. Да се чудиш с това бебе в мене, а аз мокра и хлъзгава като сапунена пяна. Да го направим сега, скъпи! (Към Оби.) Може пък и да му помогнем да излезе по-бързо! (Смее се.) Стига, де! Просто се шегувам. Майтап, бе човек. Старата жена беше там. Чу и си тръгна. Вярвам, че няма да се върне повече. Има ли още за ядене?!

Магда: Влез в кухнята. Изяж цялата тава. Ще направя още. Серж, познаваш ли тази стара дама?

Серж: Виждал съм я в магазина. Изглеждаше малко луда, но не беше. Търсеше нещо, което да мирише на здравец, на ружа. Бяла. Казваше, че лицето на Анж е бяло като листенцата на ружата. Намираше я посърнала. И да миришело на топла пръст след дъжд. Все не усещаше здравеца. Този в парфюмите й изглеждаше много питомен. Говореше за горски здравец. Червен.

Магда: Знам за какво е говорела. Планината след дъжд. Споменът й мирише любовно и днес е видяла Анж с корема, чула е онези двамата вътре и е разбрала, че няма да я напълнят повече с любов. Няма да се върне, Серж. Това е краят. Свършило е! Но за мен още има време, нали? Още съм копринена и парфюмът ми е силен, нали Серж? Искам коремът на Анж. Искам го сега!

Оби изпуска чинията!

Оби: Ти да не си откачила! Като обезумели сте. И двете. Откакто в Анж влезе това нещо, всичко се промени. Серж, ще ми направиш ли едно голямо бяло бебе! Смее се! Искам го сега!

Става тъмно. Малка музикална пауза. Същата стая девет месеца по-рано. Серж. Оби и Анжелина. Анжелина е с вързани очи и по бельо.

Оби: И какво си мислиш, че правим. Облечена си с това парче коприна, но то ме плаши. Ужасява ме. Направо ми вледенява кръвта. Все едно виждам майка ми с цигарата между устните си да вика. Оби-и-и, Жан си тръгна! Донеси ми чаша кафе, малкия. И гърдите й преливаха от изобилие. Не мога да ти дам това, което искаш, скъпа! Не мога!

Анжелина: Знам, че съм пресъхнала. И съм бяла. Затова не ме искаш. Бяла съм и с тези лунички. Сигурно те ужасявам. Не харесваш ли гърдите ми? Не са изобилни, знам. Но ти ще ги накараш да потекат като млечни реки. Защо не ме искаш? Грозна съм, а ти си черен и голям. Само ти можеш да ми дадеш плода, защото отвътре си нежен като лилия. Искам лилията ти в мене. И защо ме доведе тук? Серж ме плаши. Очите ми са вързани. Знам, че и да не бяха, щях да ги затворя, за да влееш в мен живота, който все не мога да зачена. Обичам те, Оби. Къде си?

Влиза Серж по халат. Докосва я. Бавно сваля презрамката от сатен. Целува я по-рамото.

Серж: Тук съм, скъпа! Искам да мислиш, че когато се отвориш за Оби, ние с него ще сме по малко същата тази жена, която си ти… и в тебе семето му ще нахлуе на вълни, и то няма как да не поникне там, защото ти ще си тази, която ще го накара да бликне от сърцето му.

Анжелина: Серж! Оби! (Върти глава несигурно, следва гласа на Оби, разтревожено.) Оби!!!

Оби: Тук съм, Анж. Тук съм. С тебе съм. С тебе сме! И съм ужасен от това, което ще ти причиня! В Африка, когато жена като тебе обезумее, защото е празна, правим така. Не се плаши, скъпа, нали искаш този живот повече от всичко. Трябва да си смела, Анж. Смела си, нали? Серж обеща да ми помогне. Той ще легне до тебе, малката. Аз ще легна до тебе. И ти няма да видиш как ще посеем плода, за да си майката, която искаш да бъдеш. Бащата си го избрала. Детето си има баща, скъпа, аз съм избраният. Още си няма майка. Помогни му да се срещне с нея. Серж, помогни ни! Целуни ме, Серж! Как иначе да се вдигна над тази бяла земя, която е толкова жадна, че убива всичко, което попадне в нея! Отпусни се, Анж! Ние те обичаме! Аз и Серж те обичаме!

Става тъмно. Музика, любовни шумове. Чувствен момент, изпълнен с въображение. Време, през което артистите да могат да се върнат в предишните си костюми. Чува се гласът на Анжелина.

Анжелина: Направи го сега, Оби… Серж! Обичам ви!

Анжелина се връща с още една чиния. Сяда с разтворени крака. Всичко си е по старому! Оби се смее. Отново предишната сцена.

Анжелина: Какво искаш, Магда? Намерих нещо в сироп от захар. Топи се. Във вените ми тече захаросана наслада и съм щастлива. Защо не вземеш да отвориш ресторант, а Магда? Хората ще идват при тебе и ще дебелеят. Светът ще стане дебел и щастлив. Лакомниците са по-потентни от тези с диетите. При тебе ще правят любов и деца. Големи. Като това черно бебе в мене. Ще го кръстим, ресторанта ти "При Магда до пръсване". Ядене и секс до дупка! Та, какво искаше, Магда!

Чува се смехът на Леа, която минава и сяда до Серж. Той я прегръща. Гали корема й. Тя си тръгва по някое време, както се е появила и преди да излезе, слага глава върху корема на Анжелина.

Магда: Мислех си да се сдобия с корем като твоя. Но от Оби не мога да се вредя. Той иска моя Серж!

Оби подскача гневно.

Оби: Аз го обичам също като тебе, шери! Луда си, ако ревнуваш?

Магда: Майтап, бе човек. Не можеш да ми свикнеш, а. Все те е страх от най-безобидното, а когато ти разказвам за онзи кон, който изядохме, хич и не трепваш. Африка в тебе е жива. Господи! Цялата къща смърдеше на конско месо и брат ми повтаряше като обезумял: "Яж, принцесо, яж че да ти пораснат циците като на мама! Яж, кучко. Яж! Мъжете ще те поглъщат с поглед." И после ме удари тук. Сигурно затова после от тази злоба взе да расте нещо твърдо и гнусно като червей, който изяде малката ми високомерна женственост. Целуни ме, Серж. Не исках да ям проклетото конско. Все едно поех в себе си всичките удари с камшика, които преди това брат ми беше раздавал. Конят. Изядохме го до последното парче кървяща плът! И не бяхме гладни, нито бедни! (Плаче.)

Серж: Спри, Магда. Спри! Него го няма! Няма го. Да й кажем ли, а Оби? Да й кажем ли, Анж? Кажи й как се сее живот. Накарай я да го поиска. Нали искаше да си пълна с живот. Избери бащата. Ще ти намерим и сеяч! Знам, скъпа! Аз съм бащата. Само се успокой малко.

Целува я.

Магда: Нали не говориш затова как се забравяш един ден в някоя топла вагина и хоп! Светът е пълен с вагини, които чакат да бъдат измамени. И после се ражда онова дете с изгореното лице в кофата с вряща вода. Вика. Майка му била курва. Мразела го, щото ако го обичала щяла да го убие. Щото, ако го е обичала, нямало да позволи да измамят вагината й, нито да падне в кофата. Пологът й щял да остане празен, докато не й го изпълнят с любов! Курви. Всички били курви. Само учителката, дето обичал. Казала му, че е чудовище, и че не трябва да слуша жените, как очите му били красиви. Да се научел да живее като чудовище. Любовта е чудовищна, Серж, любов моя! Ти обичаш ли чудовището в мен. Това, което те е стиснало и от страх ще те удуши някой ден. Мъртъв, но мой. Господи, Серж! Прости ми! Спасена съм от любов, която не прави секс с мене! Ще правиш ли секс с мене, шери. Днес! Сега. Тук. Докато Анж лежи разкрачена, за да излезе плодът! Обичам те, скъпи!

Анжелина (Прегръща я с нежност.) Тихо, тихо! Стига си хълцала. Ще уплашиш бебето ми, а то е на път и трябва да види лицето ти усмихнато. И ще ти кажа тайната ми, Магда. Няма нищо за казване. То влезе в мене с любов, нали Серж! С любов. Питай Леа. Тя не беше ли до тебе преди малко? Стори ми се, че я видях. Трябва да е от хормоните или от сладкиша на Магда, но се кълна, че я видях.

Влиза Бернар в униформа на полицай. Държи пистолет! Бесен и яростен.

Магда (Ужасено.): Не сте заключили! Не сте заключили! Не си заключила, Анж! Бебето ти е изпило мозъка, Анж! Не си заключила! Какво правиш тук?

Серж: Кротко, малката ми. Човекът просто иска да види дали си добре. Само това, нали Бернар? Бернар си. Ти си Бернар!

Бернар: Не ми викай кротко! Виждаш ли желязото? Голямо е и пуска огън. Искаш ли да усетиш силата му? Силен ли си! Ти си този, който й размъти мозъка. Доведе я тук и после аз трябваше да я гледам вечер как се съблича, как си ляга в тъмното и как подслушва дишането ми.

Оби се доближава отзад, но Бернар се обръща.

Бернар: Кротко, черньо! Знам всичко за тебе. Гледах те в магазина. Жалко, че си толкова голям. Стъпваш като балерина. Женчо, пудра. И сега ми се правиш на мъж. Ще й пръсна мозъка на тази балканска кучка, ще й направя една голяма червена дупка там, където вече всичко й е отрязано, та куршумът да влезе по-лесно. Няма какво да го спре, кучко! Курва. Измет!

Серж: Ревност! Магда, виж лицето й как мрази. Никога не бъди ревнива повече, скъпа! Никога. Това те изяжда. Прекрасната ти вътрешна сила, мислите ти като пеперуди, дъха ти на цвете, което се разтваря, за да полепне прашеца му по мене. Който веднъж се зарови в плодника ти, не го забравя! Казвам ти, че си единствена! Как можеше да не го знаеш? Нали това искаше да чуеш! Тук и пред него! Бернар, не докосвай тази жена!

Бернар: Ревност ли? Че аз я мразя, дето такава жалка женска останка, такава дрипа ме намира отвратителен. Знаеш ли, господинчо? В хубавата ти уютна кочина, където си закопал миналото, знаеш ли какво е да си отхвърлен? Трябва да знаеш. (Към Магда.) Не го гледай, твоя господин съвършенство! Някаква си Леа му е показала как се лети. Нали все за летене ми говориш? Е, тя е литнала от покрива на църквата. При това бременна, та да стигне земята по-бързо. Познай кой е бил таткото?!

Леа се появява и прегръща Серж.

Серж: Знам, Бернар, знам какво е да си отхвърлен. Нали сам отвърнах лице от себе си. Това е да си отхвърлен! Леа? Ровил си се в досието ми. Тя беше летяща. Аз я вързах за земята. Падна заради мене. Просто падна. Искаше да изпробва крилата си. Бебето в нея беше леко като маково семе. Няма как да е паднала заради него.

Анжелина: Знам, Серж. Спри! Нали аз бях пресушила извора си от алчност и жажда и отвърнах лице от себе си! Това е да си отхвърлен.

Оби: Знам, Анж! Аз бях счупил копието си от страх, защото мама не знаеше да ме обича. И тя знае какво е да си отхвърлен. Всички го знаем.

Бернар: Какъв е този хор, този сговор? Абе, вие луди ли сте? Мръсни перверзници. Да не сте от някакъв ешанжистки кръг? Сигурно правите секс с този черньо! Драйфа ми се от вас! Не чухте ли, бе? Вашият гуру е убил тази жена!

Магда: Това е моя работа, Серж. Оставете го на мен. Негодник! Търсиш справедливост или само искаш да ми направиш дупка тук? (Сочи гърдите си.) Да изтриеш пиявицата от гърдите ми. Хайде, храбрецо! И гледай да не трепнеш и да улучиш, защото ако не удариш със сила, след като затвориш тази врата, през която влезе като крадец, искам да чуя изстрел и да видя рисунката от мозъка ти, дето го нямаш, върху стената. Какво знаеш ти за куража да скочиш или да тръгнеш с два куфара за никъде, за отчаянието, което се прегръща като любовница! Кажи му, Оби, кажи му на този с желязото! Трябва да изкачиш моите планини, да се изпържиш в ада на Африка без защитен фактор 50, да изядеш един кон като мене, да паднеш от купола и след това да ми се перчиш, нещастник!

Бернар: Давай! Давай, нахаканата. Разкажи им пак за коня, дето го налапахте там, в твоите планини. Гладна ли беше, та се домъкна чак тук? С какво те храни този идиот? С конски салам?! Да не мислиш, че е Исус, ти като си Магдалена? А този черния сигурно те разпъва на големия си черен змей! Бълва ли огън? Млякото му бяло ли е? Гади ми се от тебе! Курва!

Магда: Господи, прости му, че е глух. Ти си го направил глух. Сигурно, за да разбера какво е да чуваш!

Анжелина застава пред него разкрачена. Коремът й изглежда огромен.

Анжелина: Тук спираш! Млъквай, нещастник! Имаш близнаци, нали? И им казваш, че ги обичаш. Как по-точно ги обичаш, подлецо! Като се изплю в кадифения калъф на жена ти! Матилд, нали! А тя дори не разбра, че си бил там. Стенеше ли от нежност? Викаше ли "искам децата ти да растат в мене, скъпи!" Или се разплака и ти каза, че е бременна, а ти я попита: "А сега какво ще правим?". И тя изгуби светлината си! И когато жена ти се разкрачи, за да им направи път, на близнаците, когато изгуби гърдите си, станали прецъфтели вимета, ти избяга, скри се. Искаше ти се една такава прекрасна и крехка като Магда. Само че тя излезе недоправена. Гърдата й е само една, нали? А на тебе, на лакомия ти задник, му се искаха две, които да мърдат като прасенца в чувал и ти да си в лиги, нали окаянико. Спри! Иначе трябва да минеш през този корем. И не казвай на принца на Африка черньо! Чуя ли го пак, ще умреш в страшни мъки! Африка си има рецепти за това. Измет!

Оби: Господи, Анж! Ти си ангел и аз искам да ти правя любов! Сега! Да вляза в големия ти корем, да се разходя там, да протегна силата си в цялата й дължина и ти родиш в блаженство. Оргазмът ти да изстреля живота навън и да намери за плода в тебе най-красивата орбита.

Бернар: Абе вие, луди ли сте? Защо говорите като в театър? И тази бременна крава се напика. Развали ви спектакъла. Сега ще осере всичко и напудрените ви глупости ще се спукат като сапунен мехур. Мина ми желанието да те направя на кайма, на кълцан дроб. Откачалки! И да! Искам да са две и да са големи. Циците ти! Пък ти си дрънкай, че си амазонка.

Магда му удря шамар, но Бернар се хили!

Анжелина: Ще раждам! Ще раждам, бе тъпанар, нещастен! И в кръв, и в лайна да съм... Ще раждам. Ти можеш ли да го направиш? Обади се болницата или на някоя патрулка по-наблизо, та да има смисъл от тъпото ти появяване!

Магда(Към Оби.):Бързо в кухнята. Вода, гореща и кърпи. А ти лягай и дишай бавно! Серж, любов, ела погледни този тунел и гледай живота право в лицето.

Бернар през това време говори по телефона.

Бернар: Добре де, задръстване! (Към всички.) И с коя новина да започна с лошата или с по-лошата. Никой няма да дойде до няколко часа. Има катастрофа. Пътят е блокиран. И аз ще трябва да израждам бебето. Уж трябва да знам как се прави, но по-лошата новина е, че не знам. Никога не съм го правил. Освен с една кукла.

Магда: Ти и секс си учил да правиш с кукла. Май никога не си се разделял с куклите. Ела тук, негоднико, и погледни къде си завираш онази работа и какво става после.

Бернар поглежда и припада. Анжелина стене и вика.

Анжелина: Остави го това лайно, мисля, че ще му стигне за остатъка от дните. Няма повече и да помисли за двете прасенца в чувал. Имаш работа, малката. Не си изяла напразно онзи кон. Нали си гледала как се раждат. Господ си знае работата. Мисли за мене като за крава или за овца. Добре де, овца съм. Ще ти е по-лесно да измъкнеш агнето от мене. Черно е и е голямо. Но ти си го правила, нали? Серж, ела тук. Говори ми. Ти знаеш как. Говори ми като тогава, когато плодникът ми беше изсъхнал! Боже, боли. Нека боли. Хайде, пак. Да, боли.

Влиза Оби и изпуска легена с водата.

Оби: Ще донеса друга. Има много. Добре ли си, Анж! Само да не кажеш, че ме мразиш като във филмите.

Леа сяда до Серж, който държи ръката на Анжелина. Магда е пред разтворените й крака и я гали по корема.

Серж: Анж, Леа е тук и ме моли да ти кажа нещо.

Анжелина: Че тя си е тук от началото. Нали ти казах. Здрасти, Леа. Това нещо трябва да излезе от този корем. Твоят Серж ми помогна да го вкарам вътре, знаеш, нали? Трябва да си била щастлива да правиш любов в онази църква пред очите на бога. Ето на, чувам камбаните. Боли-и-и-и!

Чуват се ударите на църковните камбани.

Серж: Отпусни се, Анж и дай на Леа да сложи главата ти в скута си. Тя вярва, че така бебето в тебе ще бъде и нейно, иначе няма да си тръгне. Иска си детето, което не можах да й дам. Уморена е. Дълго трябваше да чака.

Бернар е дошъл на себе си и пак се опитва да говори по телефона.

Бернар: Абе ражда. Една овца ражда. Тя иска да е овца, щото кравата била голяма. К'во да ти обяснявам едни откачалки тук ще раждат. Всичките накуп. Има и една, дето я няма. И тя щяла да ражда. Абе, пълен цирк. Чудя се защо се набутах при тях? Утре трябва да пиша рапорт! Трябваше да викна някой тук да къса билетите. Пълен цирк, нали ти казах! И мойта играе главната роля!

Оби влиза с нов леген.

Магда: Сложи топли кърпи отдолу и ножица. Но-жи-ца! Да не си глух! Ножица, човече. Нали ще срежеш пъпа! Ще го направиш. Ако трябва със зъби ще го направиш като в Африка. Добре, първо върви да повръщаш, засега не ни трябваш.

Серж: Красива си, Анж, с големия си корем, с черните кръгове на гърдите си, с твоята лудост да ни направиш бащи! Леа ми разказва за Сара и Агар. Плодът на робинята, роден в скута на безплодната господарка. Библейска история. За любов е, макар всички да вярват, че е за власт. Ти ще родиш в скута на Леа, защото съм правил любов с вас, били сте пълни с мене догоре. И няма да се скарате за първенството. Няма. Леа иска просто да си тръгне вече.

Магда: По-тихо, скъпи! Пречиш й. Леа, мръдни малко. Ще си първата, която ще подържи бебето. Знам, че дълго си чакала. Искаш да е Леа. Но то е черно голямо момче, Леа. Черно и голямо като този с ножиците, дето не смее да влезе в стаята. Да бъде Леон ще му отива. Искаш ли да го кръстим Леон! Ще бъде цар, роден с името си и обичан. Да му кажем, че е добре дошъл тук. Добре дошъл, Леон!

Анжелина: Господи, излиза! Излиза! Готова ли си, Магда?

Магда: Давай, дишай бавно! Виждам главата му. Давай!

Бернар повръща в легена, който е изпуснал Оби. Чува се плач на бебе.

Серж: Ето го, Леа. Твоето бебе. Нашето бебе. Погледни го. Анж! Прекрасна си!

Магда: Серж, Леа е! Бебето е момиче и е бяло. Честито, татенце!

Анжелина: Хубава е нали, като лъвица. Ще е Леа. Боже! Тръгва! Излиза. Боже! Ще раждам!

Бернар (От ъгъла.): Това вече го чухме! Дай нещо друго! И да знаеш, че до сутринта ще си тук сама. Никой няма да дойде от болницата. Така че по-кротко! Нали вече роди.

Анжелина: Абе ти, май наистина си идиот. Кой искаш да дойде? Спайдермен? Има още едно бебе в мене, бе! (Ликуващо.) И вече никога няма да бъда сама!

Магда: Ти си пълна с живот, Анж! Ти си като пчелата майка. Раждай, малката! Раждай, ако искаш цяла нощ! Напълни къщата с деца! Напъни се! Дай му силата си. Твоят абаносов принц търси светлината. Давай. Излиза! Излиза. И е черен, и голям! И си има копие, което ще пробожда с любов!

Леа става, целува Анжелина по челото и после дълго целува Серж. И си тръгва. В ръцете си носи увито бебе. Разминава се с Оби, който се връща.

Оби: Баща съм на една Леа и на един Леон! Чао, Леа! Почини си добре!

Бебето изплаква. Всички са около Анжелина. Магда става и тръгва към Серж!

Магда: Ще хвърлиш ли семето си в мене, Серж? Ще напълниш ли кладенеца ми, скъпи? Искам да усетя как ведрото ти пада в извора ми.

Оби и Анжелина: Давай, Серж, ние ще помагаме!

Звъни се и влиза Новата. Бременна с два куфара.

Новата: Беше отключено. Търся Серж. Идвам от летището и мисля, че ще раждам!

Всички (Смеят се.): Дошла си точно, където трябва, скъпа! Това е мястото!

Чува се смехът на Леа, детски плач, гукане, камбаните на църквата, музика, завеса.

КРАЙ

© Мариана Найдова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2011, № 3 (136)