Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ С РЕСПЕКТ И ЛЮБОВ

Мария Младенова

web

Трудно е да се повярва, че Любен - така се обръщахме към него колегите му от Държавния библиотекарски институт (ДБИ), където той работи всеотдайно четвърт век, - навършва 80 години. И днес той е все така жизнен и динамичен, какъвто беше и преди десетилетия, и е запазил трайни интересите си към литературата, към културния и обществения живот.

Българската литература в ДБИ винаги е заемала доминиращо място в учебния план, защото познаването й изгражда солидна литературна и естетическа култура у студентите, необходима за бъдещата им успешна работа в библиотеките и при обслужването на хилядите им читатели. Поради тази причина подборът на преподавателите по българска литература в ДБИ винаги се е основавал на високи критерии.

Любен Георгиев постъпва в Института през далечната 1968 г., след като българска литература в него е преподавана от авторитети като Минко Николов и Елка Константинова.

Конкурсът е сериозен, провежда се от известни професори от Софийския университет, но Любен се представя блестящо и това не е случайно. На конкурса той се явява, след като в продължение на 10 години е натрупал солиден опит като образцов учител. През тези години е доказал моженето си да изследва, да анализира и теоретизира, да пише стойностни учебници, книги, анализи, студии, поради което творческият му багаж е доста тежък.

Любен преподава българска литература в ДБИ повече от четвърт век. Стана любимец на студентите и успя да запали в душите им траен интерес към родната литература, поради което стотици от тях продължиха да следват в Софийския университет българска филология.

Диапазонът на авторите, които преподаваше Любен Георгиев, бе изключително широк - от старобългарската до съвременната българска литература, чиито проблеми, процеси и явления анализираше и извеждаше на хуманистична, човекоцентрична мисловна плоскост. Не обичаше да се зубри, учеше студентите сами да анализират и да синтезират собствени изводи, да имат лична визия за отделния автор, произведение, герой.

Любен Георгиев включваше в своята учебна програма и автори, които не се изучаваха или се представяха бегло дори в програмата на Софийския университет, като Г. П. Стаматов, Г. Райчев, Кр. Кръстев и кръга "Мисъл", които умело свързваше жанрово и естетически с литературата от 20-те и 30-те години на ХХ век (Св. Минков, Ст. Л. Костов, Чудомир и др.). С изключително разбиране и собствена интерпретация той разкриваше пред студентите света на ярките представители на белетристиката и поезията на ХХ век (Д. Димов, Д. Талев, Ем. Станев, Й. Радичков, Н. Хайтов, Д. Габе, Е. Багряна, П. Матев, А. Геров, Д. Дамянов и др.).

В преподаването на Любен Георгиев намираха място и ярки представители на литературната ни критика, сред които бяха и имена, за които в онези години почти не се пишеше, а постиженията им се отминаваха с мълчание (Ив. Шишманов, Б. Пенев, Вл. Василев, Ал. Балабанов) и др. В преподаването Любен умело прилагаше и два модерни подхода - историографския и библиографския, чрез които съзнателно обогатяваше и разширяваше знанията на питомците си, караше ги да издирват и откриват известни и нови публикации, да ги съпоставят и анализират, да търсят и откриват силните и слабите им страни. Те бяха основополагащи за подготовката на специалистите и ориентирането им във фондовете на българските библиотеки, в които тогава българската литиратура заемаше водещо място.

Любен Георгиев бе много информиран преподавател. Следеше отблизо случващото се в литературния живот в страната, в СБП, в литературната критика. На бюрото му винаги можеше да се видят в. "Литературен фронт" и "Народна култура", каталозите на българските издателства и преди всичко на "Български писател" и "Народна просвета". Редовно обхождаше книжарниците и винаги знаеше къде какво стойностно се е появило, купуваше всичко, което попадаше в периметъра на широките му литературни и културни интереси. В продължение на четвърт век той посочваше автори и заглавия, които настояваше да се набавят за институтската библиотека, която и днес носи следите на неговото компетентно участие в изграждането на фонда й.

Любен Георгиев познаваше отблизо мнозина от съвременните български писатели и литературни критици, общуваше с тях и без да се щади, често организираше срещи на студентите с тях, сам представяше гостите по начин, от който те бяха доволни, разбираха, че знае много за тях в личен и в творчески аспект. По-старото поколение преподаватели и студенти още помнят разговорите с Г. Джагаров, П. Матев, Г. Мишев, Б. Христов, Н. Хайтов и др., които не само обогатяваха представите на студентите за върховите постижения в съвременната българска литература, но бяха и модел за организирането на подобни срещи и дискусии в бъдещата им работа.

Когато през 1972 г. се пенсионира ръководителката на катедрата по литература и чуждоезиково обучение Стефана Иванова, на нейното място бе избран Любен Георгиев, който бе най-подготвеният литератор за тази длъжност. Своята ерудиция Любен Георгиев прояви и като ръководител на катедрата, която оглавяваше цели 20 години. В нея работеха различни по темперамент и стил, но интересни и атрактивни индивидуалности. Любен проявяваше толерантност към тях, уважаваше различността им, ценеше ги заради знанията им, беше съпричастен към житейските им проблеми, защитаваше ги пред ръководството, когато това бе необходимо. Те пък го обичаха и го ценяха, доверяваха му се, отвръщаха му с уважение на колегиалните жестове, които проявяваше към тях. Любен създаде в катедрата ведра атмосфера на приятелство и творчески дух - там се обсъждаха учебните планове и програми, често се дискутираше разпалено по проблемите на методиката на преподаването, която Любен Георгиев владееше до съвършенство, обменяше се информация за прочетени нови произведения, спореше се разпалено върху случващото се в литературния живот на страната, върху статии, публикувани в медиите, одобряваха се и се обсъждаха решения на ръководството, теми на дипломни работи и реализацията им... Катедрата водеше динамичен и пълноценен живот. За него определяща роля имаше Любен Георгиев, който излъчваше благост и готовност да подкрепи всеки желаещ да работи, да твори и да се развива. От особено значение за хубавите отношения в катедрата бяха също неговата искрена добронамереност, умението му да се радва истински на успеха на другия, да види и посочи достойнствата на колегата - черти от особена важност за успешния ръководител, какъвто несъмнено бе Любен Георгиев.

По едно време катедрата остана без преподавател по детска литература и колегите взеха нестандартно решение. Любен пое лекциите по българска детска литература, а другите две преподавателки - по руска и съветска и по западноевропейска литература за деца. Изпитваха тримата, като единият от въпросите беше задължително от българската, а вторият от руската или западноевропейската, на късмет.

И Любен Георгиев отново прояви ерудицията си на знаещ преподавател. С въодушевление говореше на студентите за чудния свят, отразен в творчеството на българските писатели за деца - от Иван Вазов до Леда Милева, Емилиян Станев и Йордан Радичков. Изнизваха се часове, посветени на творчеството на Дядо Благо и Чичо Стоян, Дора Габе, Ран Босилек, Ангел Каралийчев и десетки други, създали истинска българска съкровищница от герои и модели за нравствено поведение на децата ни - утрешни градители на държавата ни. По този повод той поддържаше и тесни контакти със специалистите от Дома за литература и изкуство за деца и юноши - една уникална институция в духовния живот на страната, която днес не съществува. Консултираше техни издания, други рецензираше, даваше съвети, когато го търсеха, убеден, че детската литература създава изключителен микросвят, който влияе върху детето и формирането му като нравствена и добродетелна личност.

Промяната на 10.XI.1989 г. завари Любен Георгиев заместник-директор на ДБИ. Посрещна я като мъдър и мислещ човек. Не допусна да се развихри лов на вещици, въпреки че сам имаше сериозни лични причини да го инициира. През 1993 г. Любен се пенсионира поради семейни причини, но не прекъсна връзките си с Института. И сега с интерес следи развитието на новата му идентичност, среща се с колеги, радва се на новите им успехи.

През този четвърт век, когато работи в ДБИ, Любен Георгиев не само преподаваше и администрираше, но и запази тръпката си към изследователската работа и редовно публикуваше резултатите си от нея - студии, статии, рецензии. Така неусетно личната му библиография нарасна и днес тя респектира не само с броя на публикациите и със съдържанието им, но и с авторитета на печатните медии, на които е сътрудничил. Сред тях са "Септември", "Български език и литература", "Литературна мисъл", "Родна реч" и, разбира се - "Библиотекар", на страниците на който публикува около 30 статии и рецензии.

Само преди няколко месеца Любен Георгиев, увличащ се и от компаративистика, ни подари прекрасното съпоставително изследване "Хари Потър и Ян Бибиян" (Български език и литература, 2010, № 1), с което още веднъж доказа, че е учен от висока класа, който държи буден интереса си към съвременните явления в литературния живот.

Честит юбилей, Любене! С пожелание за сибирско здраве, кавказко дълголетие, силна творческа енергия и европейски критерии за случващото се в полето на книжовния и духовния живот на България.

За многая лета, колега и приятелю!

 

 

© Мария Младенова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 4
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2010, № 10 (131)

Други публикации:
Български език и литература, 2010, № 4.