Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИЕ СЕ ОПЛАКВАМЕ

Любомир Калудов

web

Не се знае кой кого подпира, но ходят. Тя с перде на окото, есента, заедно с гроздето, ще узрее за операция, с болните си колене, криви още от онази зима с поледицата, дето порази горното лозе, и той - едва пробива глухите си уши с писклив и силен глас, а едно време стряскаше циганите да не се подпират на мотиките. Вървят бавно, виждам ги през прозореца как полека изкачват стълбите, единият се спира да почине, а другият го гълчи, ама незлобно, както са си свикнали от години. Знам цялата история за онзи ангросист, около Коледа им изкупувал виното, без да го опитва, защото при Катарджиевите лошо вино няма, чак до онази година, когато отворили една кутия гръцка хамсия, ей-така, да се покажат пред търговеца, ние като сме лозари, да не сме прости, ама германецът казал - щом черпите със солена риба, значи, виното не го бива и спрял да купува.

Влизат и сядат на пейката, не бързат, няма закъде, целият четвъртък е наречен за това, нека продължи колкото може повече. Знам, че ако попитам: "дядо Ангеле, какво те боли", тя ще повтори в ухото му с някакви си нейни децибели, височини и трептения, а после ще каже с беззъбата си Леонардова усмивка: "ами ти си доктор, ти кажи какво го боли". Мисля си - този път ще прескоча разказите за яйцето, пуска се в ширата, за да се определи градусът на виното, за онази лисица, лежала под зрелите чепки и дебнела пияните от захарта на лозите птички; решавам да се направя на важен, защото другия месец заминавам за София да ставам специалист, няма да съм цял живот прост селски доктор. Изваждам като солена хамсия от кутията този нечуван досега въпрос: "кажете от какво се оплаквате", а те ме поглеждат разбиращо, мислят две-три минути и без да си превеждат, да се наговарят или да си викат в ушите, ми казват дружно - "ние се оплакваме от снахата".

 

 

© Любомир Калудов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2011, № 9 (142)

Текстът е отличен с втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2011).