Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНИТЕ НА ВИНСЕНТ
web
Той чакаше
да подарява
любов
както живот
се подарява -
преливайки
собствена кръв.
(Жените не искаха
това от него.)
Телата, в които
мечтаеше
да се разтвори,
се оказаха каменни.
(В камък не може
да се разтвориш,
върху камък
не расте цвете.)
Бленувания
като самобичуване.
Любов
като електрически стол.
Любов
като изчегъркана утроба.
Вдъхновенията му
се увиваха
около шията му.
Магдалена
не искаше
да бъде спасена.
Краката,
които миеше,
го ритаха в зъбите.
Никоя жена
не го последва
под кървящото слънце
на изкуството.
Тези, които питаха
и разпитваха за него,
никога не го срещнаха.
© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2010, № 11 (132)
|