 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРУБЕЛ
Изскочили са перлите
от всички миди
на всички тюркоазени морета,
за да намерят
леговища в плътта.
От кристал розите,
от кристал душите -
светлината да се удържи.
Нищо, че лесно кристалът
се посипва на прах.
В кубизма на люляците
подрънкват китарите
на бъдещия Брак и Пикасо.
Демонът му е с образа
на току-що пробуден Адам.
Недопуснатите му
до стените на църква
стенописи
се носят свободно
в църквата на въздуха,
заселват небето
с небесни създания.
Очите на Врубел
са полилеи,
осветяващи
порива неземен
и влудяващ
за красота.
© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2016, № 11 (204)