СВЕТА ВАРВАРА ОТ КУЛАТА

web

На д-р Теодора Димитрова

В непристъпната светлина
на Отец, Син и Божи Дух
обитаваща.

Децата я държат за полите,
усмихват се,
доволни, че е
одобрила игрите им,
щом Закрилницата на децата
си играе с тях -
сама почти дете.
Ще ги научи да мислят
със собствените глави,
докато още прохождат,
не с главите
на мама и татко.
Нейната глава пада
тъкмо от ръката на бащата,
изискващ тя да повтори
една по една неговите грешки
без остатък.

Света Варвара -
наднича от кулата,
в която е затворена
като Рапунцел от приказката -
никой да не види хубостта й,
но дърветата я виждат
и растат дважди по-бързо към нея
и слънцето я вижда
и заискрява дважди по-силно отпреди.
Затворничеството в кулата
е възможността
да погледнеш
отстрани на живота
и неговите привидности,
в самотата желанието за яснота
се изостря до въпроса -
кой съм аз и кой е Бог.

Медът е на масата
и къпаните питки
за Деня на Света Варвара,
с молитва я канят на трапезата,
много бързо
може да дойде Светицата
от Гела или от Елешница.
(В Елешница някога,
но и на Атон е
можело да се чуе:
Кулата й
са ей онези развалини
от камъняк,
на оброка Свети Илия
са паднали мълниите
връз главата на баща й,
проклетника,
селото ни сега се казва тъй,
ама някога е било инак -
Илиопол, както си е в житието й.
Пише - погребана е в Гела,
та Гела е на няма час път оттук.
Гела е светела с църкви
и манастири като слънце,
била е седалище на епископ.)
А историята сама
дава доказателства
за упоритата легенда
сред българите -
наша си е Света Варвара, родна.
Погинала е Светицата
при управлението на император Галерий,
управлявал Империята
от резиденцията си в Сердика.

© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2017, № 2 (207)