Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
SORROW
web
Нищо,
че не се вижда
как художникът
е коленичил
пред тъгата.
Ръцете му
пълзят
по линиите
на болката,
моделират
колоните
в Храма на меланхолията.
Тялото
не отваря уста.
Мълчанието му
е присъдата.
Отстрани
наблюдава
тялото
мъката
и я признава
за своя.
© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2010, № 11 (132)
|