Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМАТА НА ВИНСЕНТ
web
Пощалъоните тичат,
прокъсват си обувките,
душат -
къде има души.
Разнасят
любовните писма на Винсент
до човечеството.
Връчват ги
на ръката,
погалила гърдите
на момичето,
и на ръката,
отворила гърдите на земята,
за да посее
семената
на пшеничените коси
и на онези цветя
от слънце.
Къс по къс живот
отхапва съдбата му.
Накрая самотникът
не е сам -
хората вземат хубост,
заплащат със сърца.
© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2010, № 11 (132)
|