ЦЪФНАЛОТО ДЪРВО

web

Затънало в светлина.
Пролетта
се е стоварила
отгоре му.
(Не я е викало,
не я е чакало.)
Не познава
какво е болка.
Тръгнало е нанякъде
като художника.
Цялата палитра -
върху главата му.
Затова е толкова
бяло, розово, синъо.
По-мъдро е то от човека -
пуска цветове
вместо думи.
Ни яло,
ни спало,
само цъфти.
Едва издържат
клоните му
толкова светлина,
едва не литват нагоре
след екзалтациите
на цветовете.
Внимават
да не се пропука
стъклената им плът.
Отварят котешки
и човешки очи.
Зениците им
колкото пъпки.
Като влюбен
въздиша дървото
под пръстите
на ветровете,
които ровят
в косите му.
Въздишките му и те -
бели, розови, сини.

© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2010, № 11 (132)