 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНА АХМАТОВА
Дедите й,
волжските българи,
препускат с хуните
в лагера, където
Гумильов, сина й,
пише мислено книга за тях.
Излегнала се е
върху ложе от стихове
като в портрета на Модиляни,
завита в шала на самотата,
опитва се да продължи дъха си
чак до мига,
в който синът ще излезе от преизподните,
да има кой да го посрещне,
сетне тя може
сама с конете да препусне -
чак до другия свят.
А любимите -
разлюбени,
неразлюбени -
само в думите
са истински със нея.
© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2016, № 11 (204)