Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Но щеше ли да съществуваш
без надеждата,
че още може с думи да нахраниш някого?!
Надя Попова
Някой там се рови в кофата с отпадъци.
Не търси мойте думи.
Търси хляб. И го поделя с кучето.
И двамата с трескави погледи.
От глад.
Някой там постила си пред прага ми.
Не чака мойте думи.
Намира стряха. И я поделя с кучето.
И двамата с настръхнала козина.
От студ.
Някой там не мисли, че ще има утре.
Не разбира мойте думи.
Изтърсва до троха торбата си. И слага
в нея кучето.
Да са двамата, че страшна е Онази -
Непознатата.
А думите?... Къде са думите?
© Кремена Ячева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2011, № 9 (142)
|