ХРАМ "СВ. ВМЧК ДИМИТЪР" В СЕЛО ЯНКОВО, ШУМЕНСКО - ОПОРА НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Красимир Кънчев

web

Църквата "Св. великомъченик Димитър" в село Янково - вече повече от сто години е стълб на православието в това шуменско село. Тя е един от най-красивите в архитектурно отношение храмове в нашата Варненска и Великопреславска митрополия. Храм, който има интересна история и в който са служили и служат достойни свещеници, поддържащи православния дух в това голямо и красиво село. Очеркът е предназначен за всички, които биха се заинтригували или се интересуват от историята на тази църква и на това село. А те, надявам се, не са малко.

Интересът ми към темата датира от детските ми години и е оправдан от обстоятелствата, че съм от това село, в неговата църква съм кръстен от отец Йордан, и изобщо това е първата църква, в която влязох. За да задоволя любопитството си от различните аспекти на нейната история, питах не един и двама янковци. Понякога получавах противоречиви отговори, а много често запитаните нямаха отговори на въпросите ми. Това ме принуди сам да потърся информация в Държавен архив - Шумен, където се съхранява архивът на църковното настоятелство за годините 1899-1944 г. Изказвам благодарност на свещеника отец Атанас Михайлов и на настоятеля Борис Стоев, които ми позволиха да ползвам църковните документи, включително кондиката, съхранявани в Янково, и отговориха на възникналите въпроси. Благодаря им и за усилията, които полагат за съхраняване на църквата.

Зараждане и развитие на идеята за построяване на църква

До Освобождението на България през 1878 г. Янково е чисто турско мюсюлманско село. Пет години след това започват да се заселват българи от различни краища - Мала Азия, Тракия, Старопланинската област и т.н. Постепенно в края на ХІХ век селото започва да добива български облик с характерни културни институти. След откриване на училище през 1887 г. хората подготвят и построяването на църква, защото църквата е важна за облика и духа на всяко християнско селище.

Православният храм не е просто религиозна сграда, а както всичко в християнството е носител на много символика. Много често се сравнява с човешко тяло: олтарът е душата, Св. жертвеник е умът, а наосът - тялото. Основните части на църквата са: притвор, през който влизат богомолците, наос, в който стоят богомолците по време на служба, и олтар със Св. жертвеник, в който свещеникът извършва тайнствата и ръководи богослужението. Църквата е център на Вселената за вярващите. В нея свещеникът извършва всички тайнства, съпътстващи човешкия живот от рождението до смъртта: кръщение, венчаване, опело; поучава и възпитава в християнски дух миряните; чрез богослужението се проследяват животът и идеите на Иисус Христос; отбелязват се християнските празници. Православното богослужение е величаво и красиво на външен вид, но и дълбоко смислово и символично по своя характер. Неговата цел е прослава на Бога, влизане в общение с Него, спасение на хората, освещаване на времето, в което протича животът ни като подготовка към отвъдното. Всеки ден от седмицата е посветен на определени светци или на някое свещено събитие. Вечерното богослужение отразява мисълта за творението, утренната символизира идването на Спасителя, а литургията - изкупителната жертва на Господа Иисуса. Център на богослужението е Св. Евхаристия. Тя е спомен за Иисус Христос, жертва и тайнство на Тялото и Кръвта Христови, и на единението с Христа посредством причащението. Св. Евхаристия се състои от три части - проскомидия или приношение на даровете, литургия на оглашените, през време на която се четат отредени места от Св. Писание, пеят се песнопения и се произнася поучение върху прочетеното, и литургия на верните, през време на която се принасят и освещават Св. дарове, и става причащението на вярващите с Тялото и Кръвта Христови (Църкви 1971: 33-35). Богослужението е възприето от Византийската църква и днес в нашата Православна църква се извършва на църковнославянски език, т.е. на старобългарски език - езикът на нашите покръстители Св. св. Кирил и Методий.

С цел построяване на църква през 1899 г. е основано църковно настоятелство. За жалост, знаем годината, но не и инициаторите и реализаторите на идеята. То осигурява терен, започва да събира средства и да строи сграда за храма. В бележките си от 1923 г. учителят Крум Чолаков пише, че църквата е построена на място, на което е имало стари турски гробища. Населението с желание и голяма любов помага с пари, строителни материали и безплатен труд в помощ на майсторите-строители. Интериорът също е дело на дарения: иконостас, икони, църковна утвар, тронове и т.н. Сред дарителите, записани в църковната кондика, четем имената на: Петко К. Георгиев, Дончо Найденов, Кольо Арабаджиев, Димия Златев, Ангел Вълчев и десетки други. Сред тях има не само янковци, но и хора от Желъд, Черни връх, Друмево, Ивански, Смядово¹. От същата година (1899 г.) започва и воденето на регистри за венчаванията, кръщавките и опелата². През тези години селото е част от Смядовска енория и се обслужва от смядовските свещеници Александър Савов и Янко Янев.

На 17 септември 1905 г. Варненско-Преславският митрополит Симеон ръкополага отец Димитър Кирилов за свещеник в новосъздадената Янковска енория, отделяйки селата Янково, Ново Янково, Бял бряг, Желъд и Черни връх от Смядовска енория. С името на отец Димитър свързваме довършването на строежа на църквата през 1906 г., започването на редовни богослужения и укрепване на християнската вяра в Янковска община.

Отец Димитър Кирилов (1866-1928) остава в янковската история като първия свещеник, служил в местната църква. Той е роден в с. Балък кьой, околия Фере, Западна Тракия. Областта тогава е населена с много българи и е в границите на Турция, а днес е гръцка територия. Завършва първоначално образование и свещеническа практика. На 29 юни 1894 г. е ръкоположен за свещеник лично от големия родолюбец Величкия митрополит Методий Кусевич. До 1903 г. свещеникът служи в родния си край - в църквите в Балък кьой и Турбалъ. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) на македонските и тракийски българи за свобода, попът е наклеветен пред турските власти, че подкрепя въстанието. Заловен е и като политически затворник прекарва времето до лятото на 1904 г. в турски зандан. След освобождаването му му е забранено да практикува свещеническа дейност и той избягва в свободната Майка България (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп.1, а.е. 2, л. 79, л. 124-125; а.е. 5, л. 90).

По същото време българите чувствително се увеличават в райони на североизточна България, където преди са преобладавали турците. В тези села хората имат нужда от църкви и попове. Св. Синод насочва младия свещеник към едно такова село - Янково. Варненско-Преславският митрополит Симеон на 17 септември 1905 г. поверява на отец Димитър строящия се янковски храм и новоучредената Янковска енория. Отецът и семейството му (съпруга и дъщеря) са посрещнати възторжено от миряните, които отдавна чакат свой постоянен духовен пастир.

Църквата "Св. великомъченик Димитър" в село Янково

През следващата 1906 г. строежът на църквата приключва. Тя е красива еднокорабна, едноабсидна, със задължителния вход от запад. Абсидата е петстенна, с две пастофории. Църковният градеж е от редуващи се дялани каменни блокове с пет пояса от по три реда тухли. Външността е разчупена от редуващи се редове камъни и тухли, тухлени арки, 14 големи прозореца и 10 малки прозореца. Покривът е покрит с цигли, двускатен е и е с наклон от 135 градуса. Камбанарията е осемстенна и е повдигната върху квадратна основа. Камбаната е дарена от Христо Близнаков. Нейният звън оглася за пръв път селото на 25 септември 1910 г.³. Общата площ на църквата е около 168 кв.м, като дължината е 18,5 м, а ширината - 9,1 м. Височината до билото на покрива е 7 м, а на камбанарията - 11 м. Вътрешността днес е в синьо боядисани стени и таван. Подът е дъсчен. Дървени стъпала водят до певницата и до камбанарията. Троновете са разположени до южната и северната стени, и в лявата наосна част. Владишкият трон с иконата "Св. св. Кирил и Методий" е на южната стена. Надпис сочи, че славянските просветители са изографисани през 1857 г. Иконата е най-старата в църквата и е дарение от Кирил Пенев от Смядово. Всички останали икони, включително олтарните, са изографисани през 1906 г. от тревненеца Тодор Зографов. Малкият иконостас с иконата "Св. великомъченик Мина" е в началото на лявата наосна половина. Композицията, дарение от Кольо Арабаджиев, представя светеца-воин на кон в ход наляво, с копие на рамо и с показалец, сочещ към Бог. Дървеният резбован иконостас разделя наоса от олтара. Иконите, също дело на Тодор Зографов, са разположени в няколко пояса. Най-внушителни, с размери 150 х 60 см, са иконите на Исус Христос, Св. Йоан Кръстител, Св. Димитър, Св. Арх. Михаил, Св. Георги и др., общо осем.

На 15 април 1907 г. е осветен Св. Антиминс и е отслужена първата литургия от Шуменския архиерейски наместник отец Радуш Ганушев и от отец Димитър⁴. Св. Антиминс (от гр. ез. анти - вместо и от лат. ез. менса - маса; т.е. вместо престол) е квадратен плат от копринена или ленена материя, върху който са изобразени полагането на Христос в гроба, символите на четиримата евангелисти в четирите ъгъла, надпис, посочващ кога, къде, за коя църква и от кой епископ е осветен антиминсът. Без него не може да се извършва литургия (Коев, Киров 1993: 30-31). От тази дата отец Димитър започва редовните служения в новата църква.

Това е записано в църковната кондика преди сто години. Такива сведения дават в отчетите си до Св. Митрополия отец Димитър и отец Йордан. Въпреки тази установена историческа истина сайтовте на Варненско-Великопреславската митрополия и на Обществен комитет "Православни ценности" посочват 1904 г. за година на построяване на църквата. А че грешат, няма съмнение, защото грешат и в други случаи. Така например пишат, че църквата в Бял бряг е построена през 1952 г., а тя в действителност е построена през 1930 г.!

Църквата от построяването й до 1944 г.

Първият свещеник на църквата "Св. Димитър" в с. Янково, както вече споменахме, е Димитър Кирилов. Той служи в нея повече от 20 години - от 1907 г. до 1928 г., подпомаган от настоятелство в църковните дела. Църковното настоятелство е председателствано по право от енорийския свещеник, а останалите членове се избират измежду населението на Янково за период от две години, като изборът е в празничен ден, определен с Окръжно на Варненско-Преславския митрополит и съгласно чл. 85 от Епархийския устав. Настоятелството избира един от членовете за касиер, изготвя и приема бюджета и отчета, ревизира тримесечно църковната каса, назначава певците, клисаря и прислугата, определя възнаграждението на свещеника и персонала, определя размера на таксите и требите, поддържа църквата в добро състояние. Настоятелството работи особено активно с общинската власт и с културните институции: училището и читалището. В годините на служене на свещеника настоятели са Димитър Коцев, Бр. Йовчев, П. Белчев, Г. Иванов, Господин Петков, Хубен Иванов, Пенчо Генов, Иван Димитров, Андрей Йовчев, Хубен Иванов, Христо Стоев Николов, Злати Пометков (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1 , а.е. 4, л. 21; а.е. 6, л. 44). По правило населението избира за настоятели хора, които уважава - грамотни, умни, състоятелни, религиозни. Приходите на настоятелството, макар и не големи, позволяват в такава голяма и красива църква да има достатъчен персонал: двама певци, клисар и прислуга. Певци в църквата са Марин Гайдаров, Динко Савов, Митко Вачев (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 3; а.е. 3, л. 98). Дългогодишни слуги са били Йовчо Гочев (слуга от 1907 до 1933 г.), Гана Йовчева и Кольо Вълканов (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 1, л. 5; а.е. 34, л. 63). Хор църквата не е имала.

Църквата и църковните дела зависят от размера на бюджета, който е утвърждаван от Митрополията. Той варира в различни граници (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 1, л. 3-4; а.е. 2, л. 1-3; а.е. 4, л. 6-8; а.е. 26, л. 11), в зависимост от приходите, от съотношението на перата в приходната част, от инфлацията и девалвацията, и т.н. Определено е проблем обстоятелството, че настоятелството на янковската църква не притежава ниви. Приходната част от бюджета се формира от дарения, треби, биене на камбана, дискос, полиелей, от продажба на свещи, тронове, календарчета. Редовни дарители с по-големи суми са Андрей Йовчев, Пенчо Генов, Султана Славеева, П. Стоянова, Иван Василев, Иван Димов, Тони Петков, Дончо Найденов, Злати Пометков, Димитър Коцев и др.⁵ Разходи се правят за украса и поддържане на църквата, за възнаграждения на свещеника и персонала, за книги, канцеларски материали, пощенски разходи, свещи, вино, тамян, елей, за социални и благотворителни дейности.

В първите години от съществуването на църквата усилията са насочени към нейната украса и довършителни работи, както и към оформяне на църковния двор. Закупени са още икони, дарени са купел, камбана, свещници, кандила, одежди, сребърен напрестолен кръст, дискос, маса... На 21 юни 1912 г. са монтирани направените от Кольо Иванов дървени тронове. Две години по-късно Йонко Петров измазва отвътре църквата, а Иван Бояджиев я боядисва. В двора са засадени дръвчета, а през 1914 г. Въльо Георгиев завършва оградата. През 1920 г. Ангел Близнаков поправя църквата, включително ремонт на покрива, и я измазва и боядисва отново⁶. С това събитие се поставя началото на височайшите посещения на владици в църквата. През 1922 г. Варненско-Преславският митрополит Симеон освещава църквата и извършва литургия (ДА - Шумен, ф. 258 к., о.1, а.е. 4, л. 97). През 1928 г. митрополит Симеон идва и ръкополага за свещеник в Янково Йордан Кюркчиев (ДА - Шумен, ф. 258 к., о.1, а.е. 22, л. 45). Храмовият празник, Димитровден, през 1932 г. е почетен от митрополит Симеон и Величкият епископ Андрей, след като преди това поп Йордан изпраща прочувствена покана, в която се казва: "...да отслужите литургия и с произнесени слова, да повдигнете религиозното настроение, което е спаднало, следствие бурния живот на християните. Люшкани, обливани, всички сме измокрени от вълните на житейското море и страшен студ духовен ни е обхванал" (ДА - Шумен, ф. 258 к., о.1, а.е. 9, л. 88; а.е. 10, л. 57). На 16 май 1939 г. в Янково е новият Варненско-Преславски митрополит Йосиф (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп.1, а.е 17, л. 52, 183), като част от маршрута му в Шуменския край.

В годините, когато църквата укрепва, трите войни за национално обединение в годините 1912-1918 г. разстройват не само църковния живот, но и изобщо нарушават нормалния ритъм на селото. В това тежко време всички пълнолетни мъже, включително цялото църковно настоятелство, са мобилизирани на фронта. Цялата тежест за стопанската и домашната работа пада върху женските плещи. В този момент свещеникът се проявява като истински обществен водач. Той дори отказва на митрополита да изостави паството си и да отиде свещеник в освободените македонски земи. Вместо това организира акции за събиране на пари, храни, дрехи и цигари, които се изпращат на янковци по фронтовете. Утешава близките на загинали войници, успокоява недоволните, вдъхва надежди за скорошен край на сраженията и разяснява историческите права на България върху земите, за които се воюва. От една от военните години - 1915 г., е запазен най-ранният списък на изнесени проповеди (пет на тема "Тълкувания на Евангелията", "Това е божието желание за Вас - Вашата святост", "Апостол Павел в интерес на общото благополучие увеличава християните", "Проповед по случай смъртта на Негово Блаженство Екзарх Йосиф І"⁷. Отец Димитър участва в съслужения и свещенически сбирки в Шумен, Преслав и Смядово, на които дискутират религиозни и актуални обществени въпроси. Като член на Свещеническото братство в Шумен участва на учредителен конгрес на Съюз на свещеническите братства в България, проведен в Казанлък през септември 1926 г.

Заслуга на свещеника е изграждането на добри отношения и сътрудничество с местната власт, в лицето на общинския кмет и общинския съвет, читалището и училището. Всеки неделен ден учениците се водят организирано на църква от дежурен учител. Учители от прогимназията, водили ученици са: Блага Михайлова, Васил Паламаров, Донка Боздуганова, Куванджиева, Чолакова, Ил. Петров, М. Петрова. Духовникът, съобразявайки се с възрастта на децата, ги поучава на разбираем за тях език и теми. Преговарят ученото в часовете по вероучение през седмицата (ДА - Шумен, ф. 258 к., о. 1, а.е. 6, л. 19; а.е. 34, л. 27). Той превръща храмовия празник - Димитровден, в истински общоселски празник, на който след църковната служба се дава курбан за здравето на населението, а след това всички се веселят до късно на хорото. Тези традиции са продължени от приемника отец Йордан Кюркчиев.

Трудолюбив и възприемчив към новостите, поп Димитър създава собствено образцово стопанство на площ от 25 декара, в което засажда лозе с високодобивни сортове, овощна градина, черничева градина за бубите, които отглежда като пионер в селото в този отрасъл. Закупува железен плуг и сушилня "Хавелка" (Село Янково 1924). Насърчава съселяните си да модернизират стопанствата си и да се сдружават, за да имат по-големи успехи. На 17 ноември 1925 г. става един от 22-та учредители на Кредитна кооперация "Успех" в Янково и е неизменно член на Управителния й съвет до смъртта си. Кооперацията се създава, за да задоволява нуждите от средства на селските собственици. Основната й дейност е кредитирането, доставянето на стопански и домашни потреби на по-ниски цени, продажбата на земеделски произведения, машини и инвентар. Кооперацията открива свой магазин и организира за членовете си стопански курсове и беседи (ДА - Шумен, ф. 626 к., оп. 2, а.е. 21).

Този интересен човек заболява и излиза в отпуск по болест на 5 март 1928 г. Отец Димитър Кирилов умира на 16 май с.г. Изпратен от опечалените си енориаши, той е погребан в църковния двор в Янково.

До избирането на енорийски свещеник, в янковската църква служат временно свещениците Николай Йорданов от с. Злокучен (дн. с. Ивански), Александър Савов, Атанас Минев и Радко Андонов от Смядово.

Вторият свещеник, ръкоположен за църквата "Св. Димитър" в Янково, е младият свещеник от Смядово Йордан Жечев Кюркчиев. Той е роден на 14 октомври 1904 г. в не заможно смядовско семейство. През 1927 г. завършва Бачковското свещеническо училище. Митрополит Симеон предпочита енергичния младеж пред по-възрастните и опитни колеги и лично в Янково на 14 октомври 1928 г. му поверява вакантната вече половин година енория (ДА - Шумен, ф. 626 к., оп.2, а.е. 19, л.34; а.е. 22, л. 45) и там той служи 51 години, до смъртта си. Настоятелите, които му помагат в първите две десетилетия в служенето са: Хубен Иванов, Пенчо Генов, Христо Стоев Николов, Злати Пометков, Георги Иванов, Дедю Пометков, Русин Пейков, Митко Вачев, Иван Витанов, Стою Дончев, Иван Христов Въздуха, Велю Т. Божинов, Вълю Георгиев, Белчо Пенев Иванов и др.

Каквото и да се каже за отец Йордан, все ще е малко. Човек с голямо сърце, той е пример за истински християнски пастир. Не се ограничава само с обичайните си религиозни задължения (служби, нравствено възпитание и т.н.), а с живота и делата си става пример за истински християнин. Казаното не е идеализиране на неговата личност, а самата истина. В потвърждение на това ще спомена две мнения и ще посоча примери от неговия живот. През 1942 г. журналистът Жечко Боздуганов в статия във в. "Шуменско слово" нарича янковския свещеник "един истински народен труженик" (Боздуганов 1941, 1942). А преди десетина години възрастен свещеник от шуменската църква "Св. Три Светители" (чието име, за жалост, не съм запомнил) ми каза следното: "Имахте един поп на име Йордан, който беше пример за всички. Къде да бяха повече свещениците като него". Отец Йордан помага безкористно, и често анонимно, на свои съселяни, по различи поводи. Не се свени да помогне и лично да поставя плочки пред прогимназията. С разнообразната си обществена дейност дава пример за активно гражданско съзнание.На 10 февруари 1936 г. основава с още 11 съмишленици и ръководи местен клон на "Съюз за закрила на децата в България", който през 1943 г. има вече 24 члена. Те се опитват да въздействат на родители, малтретиращи децата си и да се грижат за нравственото възпитание и укрепване на подрастващите (ДА - Шумен, ф. 213 к., оп. 1, а.е. 72, л. 2-19, 84). На 1 януари 1942 г. основава клон на Българския червен кръст и е негов касиер и секретар. 17 учредители си поставят амбициозната задача да повишат и подобрят здравните навици (ДА - Шумен, ф. 213 к., оп. 1, а.е. 72, л. 20-21, 83). Участник е в дейността и ръководството на Кредитна кооперация "Успех", споделяйки виждането на предшественика си, поп Димитър, че стопанството ни се нуждае от модернизация и сътрудничество на дребните и средни собственици. По негова инициатива през 1935 г. читалище "Васил Левски" е възстановено за пореден път, за да имат съселяните мувъзможността да се самообразоват и информират в бедното на информационни източници време.Основава ученическо православно християнско дружество, в опит да привлече децата още по-тясно към църквата.

Едни от основните дейности на църквата, развивана от свещеника и настоятелството, е благотворителността и социалната дейност. В годините от 1907 до 1944 г. се откликва и се изпращат пари във фондовете на Св. Синод, за строеж на паметници и църкви, за строеж и издръжка на социални домове за организации (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 1-3, 23, 121; а.е. 3, л. 4; а.е. 4, л. 6-8; а.е. 6, л. 23; а. е. 10, л. 28; а.е. 26, л. 12; а.е. 35, л. 17; а.е. 36, л. 1). Организират се акции сред янковци за набиране на средства за нуждаещи се (през 1912-1918 г. за войниците на фронта, за инвалиди, за войнишките вдовици и сираци, през 1914 г. за пострадалите от наводнението, причинено от река Камчия, през същата година - за бежанското семейство на Димо Петков от Тракия, през 1929 г. за пострадали руски монаси в Света гора, за бедни селяни и ученици)⁸. За да се оцени извършеното, да си припомним, че нито селото е особено богато, нито църковният бюджет голям, но това, което прави Настоятелството в тази област е с желание, труд и много лишения.

Несъмнено голямо постижение е създаването и поддържането на безплатна трапезария за бедни ученици. Наложило се да бъде открита такава трапезария поради високия брой отпадащи деца от училище. Една значителна част от децата (около 30-40% от подлежащите на обучение деца), предимно бедни, остават с начално образование (каквото е задължителното образование по това време) или със започнато, но незавършено прогимназиално, защото помагат на многодетните си семейства в домашната и селскостопанска работа, или отиват да чиракуват при някой майстор. За потвърждение на казаното говорят цифрите за учебната 1935-1936 г. Тогава в шестте паралелки на четирите отделения в началното училище учат 205 ученици, а в четири паралелки на гимназиалните класове учат 133 ученици (ДА - Шумен, ф. 136 к., оп.1, а.е. 15, л. 73-74). За първи път трапезария е открита на 20 ноември 1929 г. и функционира до месец декември 1932 г. Тя се урежда от църковното настоятелство, което осигурява целия бюджет, и се помещава в църковно здание, като се ползва училищен инвентар. В нея се хранят 25 деца, само на обяд. Те са одобрени от настоятелите и училищното ръководство. Изискването е учениците да са от много бедни семейства, но да са с добър успех, да посещават редовно училище и да нямат наказания. Децата се водят и се връщат от обяд организирано от дежурен учител. На тези деца църквата набавя прилични дрехи и обувки, което е голяма радост за тях, защото дрехите, които носят, са от домашно тъкано конопено платно, а крачетата им са обути, в най-добрия случай, в цървули. В края на 1932 г. по финансови причини настоятелството закрива трапезарията (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 10, л. 75). Същата е открита отново през 1938 г. и се поддържа до пролетта на 1944 г. В този период е приложен по-гъвкав подход във финансовата част. Настоятелството осигурява само около 1000-1500 лв. от бюджета (който е най-малък през 1938 г. - 4011 лв. и най-голям през 1943 г. - 6300 лв.), а останалите пари са дарение от общинската управа, жители на селото, околийски началници, агенти на застрахователни дружества и банки и др. Тази сума осигурява обяд на стойност 3,50-4,00 лв. на дете, който включва топли супи и яхнии. Условията за децата си остават същите от предната трапезария. Това е достатъчно за 35-55 деца (55 деца през 1938 г., 47 през 1939 г., 45 през 1940 г., 40 през 1941 г., 43 през 1942 г., 35 през 1943 г.) (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 17, л. 167; а.е. 18, л. 175; а.е. 19, л. 30; а.е. 20, л. 153; а.е. 22, л. 46; а.е. 36, л. 1). До нас няма достигнали сведения за действителните резултати от този труд, но радостта и гордостта от постигнатото свещеникът споделя с Митрополията.

Изграждането на детско летовище в с. Черни връх е другото голямо дело на отец Йордан. Митрополията избира да построи църковна почивна станция за деца в това село, което е в енорията на свещеника, поради чистия планински въздух. Янковският общински съвет подарява земя в горската местност "Съзлийка". На 19 май 1940 г. под патронажа на Варненско-Преславският митрополит Йосиф и под ръководството на янковския енорийски свещеник започва строежът. В строежа участват с физически труд хора от цялата община и с парични средства църковните настоятелства в Черни връх, Янково и Бял бряг, но основно Митрополията. Още през следващото лято идват първите деца, макар довършителните работи да продължават до 1944 г. (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 18, л. 113, 123, 145; а.е. 20, л. 114, а.е. 21, л. 10). През тази година Митрополията, опасявайки се от отчуждаване на летовището след налагането на забрана на Православната църква да развива социална дейност, взема решение мястото да се преустрои в девически манастир. Манастирът е открит през 1946 г. В делата за неговата собственост по-късно, които се водят между държава/община, от една страна, и Митрополията, от друга страна, участва като свидетел и янковският свещеник.

В годишния отчет до Митрополията за 1944 г. отец Йордан обобщава добрите неща в енорията и в частност в Янково: извършеният ремонт на църквата, доброто състояние на храма, на иконите и утвара, функционирането на ученическата трапезария, липсата на задължения на настоятелството, довършването на детското летовище. С радост споделя данни за религиозните чувства на християните: над 20% са редовни посетители на църковните служби, но и останалите понякога посещават църквата, 15% се изповядват индивидуално, 95% се причестяват, няма никакви инославни и сектанти, има само няколко незаконно живеещи (т.е. без брак) и малко пияници (ДА - Шумен, ф. 258 к., оп. 1, а.е. 22, л. 46). Наистина добри резултати на фона на поредната военна година, галопираща инфлация, политическа поляризация в селото, блокади срещу партизаните, провален последен учебен срок поради англо-американските бомбардировки...

Годините 1907-1944 г. са време на укрепване на църквата като храм и като институция и превръщането й във важен фактор в селския живот. За това допринасят доброто желание на селяните да имат активен църковен живот, отговорните настоятели, и може би най-важното - присъствието на двамата свещеници - отец Димитър Кирилов и отец Йордан Кюркчиев. Двама свещеници, развивали разнообразна пастирска дейност, с която заслужават уважението на обществото.

Църквата от 1944 г. до 1989 г.

До 1944 г. отношенията Църква - Държава са уредени според Търновската конституция, в чийто чл. 37 е записано, че "Православната църква е господстващата вяра в българското Царство" (Саздов 1993: 223). Църквата има голямо влияние в обществото - моделира мирогледа, развива благотворителността. След 1944 г. у нас настъпват промени, засягащи политиката, икономиката, армията, образованието и други сфери, включително религията. Комунистическата власт, по примера на извършеното в СССР през 20-те и 30-те години, започва проповядване на атеизъм и ограничаване на религията, включително и най-вече, на православната. Едно от първите решения на ОФ правителството е Окръжно № 396 от 6 октомври 1944 г. на Министъра на народното просвещение, с което вероучението е извадено от учебната програма, с мотива, че "религията е крепост на реакционизма" (Калканджиева 2002: 77). Вероучението, все пак, като факултативен предмет се изучава с един час седмично до 1949 г., когато и на теория, и на практика всички деца са лишени от знания за православието.

Принизено е значението на Св. тайнства. На 26 октомври 1944 г. църковният и гражданският брак са обявени за равнопоставени. Това състояние е запазено до 12 май 1945 г., когато е издадена Наредба-закон за въвеждане на задължителен граждански брак, а църковният остава по желание. През март 1946 г. кръщелните свидетелства престават да бъдат официални документи (Калканджиева 2002: 100, 108). Накрая, през същата 1946 г., е установен държавен монопол върху благотворителността, след като на БПЦ е забранено да се занимава с тази област (Калканджиева 2002: 109). Конституционното отделяне на БПЦ от държавата е легитимирано с Конституцията на Народна Република България от 4 декември 1947 г. В нея е записано: "...Чл. 71. Всички граждани на НР България са равни пред закона. Не се признават никакви привилегии, основани на произход, вяра... Чл. 76. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Законен е само гражданският брак... Чл. 78. Църквата е отделена от държавата." Намалена е с десетки пъти финансовата помощ от държавата. Всички православни свещеници и архиереи подписват тържествено обещание за спазване на новата конституция. Свещениците се призовават и принуждават с окръжни и решения на Св. Синод, Св. Митрополии и на Съюза на свещеническите братства да подкрепят ОФ правителството, бригадирското движение, кооперативното движение, промените в образованието и т.н. (Калканджиева 2002: 117, 134-135).

Като последици от политиката в религиозната област днес наблюдаваме тотална подмяна на моралните ценности, завишен процент на негативните явления - наркомании, проституция, алкохолизъм, битови престъпления, конфликти между поколенията, комерсиализация на всичко и т.н., неща, несъвместими с християнския морал.

Отец Йордан в Янково не е репресиран в истинския смисъл на думата, както това се случва със свещениците в други населени места. Но той е принуден да се съобразява с новата обстановка, която води до намаляване на вярващите. В отчетите и докладите му от края на 40-те години до края на 70-те години до Архиерейското наместничество в Шумен и до Митрополията във Варна се чете болката, с която съобщава за отлива на янковци от църковния храм. Така например отчетът до Митрополията за 1963 г. завършва с думите: "...посещенията, постенето, изповедта, причастието, традициите и обичаите чувствително намаляват"⁹. Цифрите са повече от показателни. Изповяданите с лична изповед за цялата 1956 г. са 39, през 1957 г. - 30, през 1965 г. - 15; с обща изповед през 1956 г. се изповядват около 700, през 1957 г. около 600, през 1965 г. - само 300 - двойно по-малко. Продадените свещи през 1957 г. са 26,2 кг, през 1961 г. - 12,6 кг, през 1963 г. - 4,9 кг. Броят на венчавките през 1954 г. е 18, през 1955 г. - 10, през 1960 г. - 5, през 1965 г. - 2. Кръщаванията през 1954 г. са 36, през 1955 - 30, през 1956 г. - 27, през 1960 г. - 19, през 1965 г. - 24, през 1970 г. - 5, 1973 - 1, 1979 г. - 7. Опелата през 1948 г. са 10, през 1954 са 13, през 1956 - 15, през 1960 - 13, през 1965 г. - 27, през 1970 г. - 17, през 1973 г. - 12, през 1976 г. - 15, през 1979 г. - 14¹⁰.

Свещеникът посочва ангажираността на хората в ТКЗС като причина за намалялата посещаемост в църквата, намалелия брой постещи и изповядващи се, намалелия брой венчавки, кръщавки и опела. И нито веднъж не посочва други причини за проблемите. Вярно е, че със създаване на ТКЗС се променя работният цикъл на хората, работи се по време на църковни празници, намалява населението на селото, защото се освобождава работна ръка, насочила се към построените предприятия в градовете. Но е вярно, че училището скъсва с църквата (децата не се водят организирано на служби, не се учи вероучение), църквата не развива благотворителна дейност, намалява религиозната просветна дейност, обществото се идеологизира и възпитава с друг морал, т.нар. комунистически морал. Това са проблемите в църквата, а иначе не всичко е толкова черно. Безспорен факт е, че обликът на селото се променя тотално през комунистическия период. Янково е благоустроено, електрифицирано, асфалтирано, водоснабдено и т.н., неща, които улесняват и подобряват живота на хората.

През разглеждания период отец Йордан обслужва енорията, справяйки се и с други трудности. Освен посочените проблеми, проблем е голямата територия на Янковска енория, включваща църквите в селата Янково, Бял Бряг и Черни връх, както и манастирът в Черни връх, а от 1969 г. му е поверена временно, до намиране на свещеник, Арковненска енория¹¹, съставена от четири села с една църква. "Временният" период продължава близо десет години! Този голям район се обгрижва трудно, защото попът няма свое превозно средство, а и автомобилите са рядкост в тези години. Той пътува най-често с каруца, което отнема доста време, а в дъждовно и снежно време става невъзможно придвижването. Затова на няколко пъти поставя пред Митрополията въпроса за отпускане на служебно МПС, защото нито той, нито бюджетът на янковската църква могат да отделят толкова пари. Чак на 13 май 1967 г. Митрополията разрешава на църковното настоятелство в Янково да закупи като служебно превозно средство моторната триколка "Велорекс І". През юни с.г. настоятелството я купува за 895 лв. с кредит от Митрополията. Последната заплаща необходимите масло и бензин¹².

В поверените му църкви, включително янковската, свещеникът изнася редовни неделни и празнични литургии, и катехизически беседи. Изяснява на вярващите Светите тайнства. Организира поклоннически групи до манастири. За професионалното си развитие посещава ежегодните служебно-просветни конференции, провеждани от Архиерейското наместничество в шуменските църкви "Св. Вознесение" и "Св. Три Светители". През 1957 и 1960 г. е на Национален Синодален курс в Черепишкия манастир. Представя се добре на изпитни събеседвания. Участва в свещенически съслужения в църквите в с. Смядово (сега град), Дибич, Кълново и Ивански. В Янково идват на съслужения свещениците Тодор Попов, Иван Дяков, Никола Христов и Захари Захариев. Член е на Шуменското свещеническо братство и участва в работата му. Стопанисва и опазва в добро състояние янковската църква и църковното имущество, макар църковният двор да е намален наполовина (до 700 кв.м) през 1963 г. Половината двор е предаден на Янковския общински народен съвет, в съответствие с Министерско постановление за благоустрояване на селата¹³. Отчуждената площ е благоустроена, залесена и превърната в парк. Няколко години по-рано (през 1957 и 1958 г.) отец Йордан преживява друга сърдечна драма. Тогава е принуден да свидетелства по делото за манастира "Св. Иван Рилски" в с. Черни връх, иззет от държавата под претекст, че е построен от янковската община. Със запазените документи свещеникът доказва, че мястото за манастира в размер на 16 декара наистина е дарено от общината, но средствата за строежа - общо 852 700 лв. (в това число 817 000 лв. от Митрополията, а останалите от църковните каси на настоятелствата в енорията) не са общински¹⁴. Девическият манастир е строен през първата половина на 40-те години, а е действащ от 1946 до 1948 г., когато е отчужден, с обещанието да се използва за санаториум за туберкулозно болни. Въпреки това, от 1960 г. сградите се използват за Дом за жени с душевни недъзи.

Свещеникът в желанието си да върне позагубващия се православен дух в Янково, учредява Православно християнско братство на 7 март 1948 г. 382 християни-учредители приемат цели на Братството и избират 11-членно Настоятелство¹⁵. По време на краткото си съществуване Братството работи за реализиране на следните цели: развиване на духовна просвета чрез беседи, курсове и литература; участие в богослужението на миряни; подпомагане на бедните.

Усърдието на янковския свещеник не остава незабелязано и неоценено от служителите на Православната църква. Неговите колеги-свещеници го уважават, а митрополитът го повишава в протойерей (от гръцки език - протос - пръв и йереис - свещеник, т.е. пръв свещеник) през м. февруари 1949 г.¹⁶. Отличие, което се дава на проявил се в работата си свещеник.

Църковното настоятелство оказва помощ на свещеника за обичайните му дейности, но възможностите не са големи, а и броят на настоятелите е намален до трима (включително и отец Йордан като председател). Дългогодишни настоятели през периода са Дедю Пометков, Кралю Колев Кралев, Добри Митев, Белчо Пенев Иванов. Бюджетът в приходната си част се формира от такси за купел, погребения, литургии, полиелей, продажба на свещи, помощи и дарения. Разходите се правят за допълнително възнаграждение за свещеника в размер около 10% от бюджета, възнаграждения за щатни служители - клисар (Белчо Пенев), прислуга (Велю Танев, Янка Пенева) и певец (Васил Кръстев, Керанка Златева), за осветление и отопление на църквата, книги, кореспонденция, тамян, свещи, за поддръжка на църквата, вноски за Митрополията¹⁷.

През 1970 г. положението остава непроменено. Свещеникът редовно извършва религиозните си задължения. В селото няма православно братство, нито хор. Продължава да намалява броят на янковското население, съответно и броят на вярващите. Кръщават се около 70-80% от българчетата. Венчавките са около 50% от браковете. Опелата са почти 100%. Настоятелството поддържа църквата и инвентара в добро състояние. Едно от последните значими неща, които попът извършва за янковската църква, е направеният през 1976 г. ремонт на стойност 835 лв.¹⁸

Отец Йордан служи до месец септември 1979 г., когато излиза в отпуск по болест. Месец по-късно умира. Свещеникът е опят на 4 ноември 1979 г. в църквата "Св. великомъченик Димитър", в църквата, в която е служил 51 години. На опелото и на погребението в църковния двор присъстват искрено опечалените съселяни от селото и земляци от цялата енория.

През 80-те година в църквата служи отец Захари Захариев от гр. Смядово. Неговото служение няма голям успех, поради рядкото идване на свещеника в Янково. Напредналата възраст и голямото разстояние до Смядово му попречват да създаде и да поддържа добри връзки с миряните и така прекъсва утвърдената от предшествениците му традиция. Още повече намалява броят на извършените ритуали. За цялото десетилетие са кръстени 12 деца, а са опяти 21 мъртъвци. Баба Неда Петкова, клисар и прислуга, се грижи за чистотата на храма и двора, с камбанен звън припомня на янковци християнските празници и ги известява за смъртта на поредния православен съселянин.

Църквата в годините на демокрация

На 10 ноември 1989 г. се извърши партиен, а всъщност и държавен преврат от групата на Петър Младенов и Андрей Луканов с отстраняването на Тодор Живков от ръководните държавни и партийни постове. С тази смяна на властимащите се постави началото на големи обществени преобразувания, известни под името "демокрация".

Доколко опитът в областта на религията е успешен, всеки сам може да си отговори, виждайки, че страната ни е като разграден двор, из който шетат необезпокоявани множество секти; управляващите не отредиха на Православната църква статут на господстващо вероизповедание, а само на традиционно; в същата Православна църква има редица скандали и проблеми, които намаляват доверието на обществото в тази институция; без успех вече две десетилетия се очаква връщането на вероучението под някаква форма в българското училище; нашите храмове се рушат или възстановяват с много големи трудности, и единици са построените нови църкви, а инославните църкви и джамиите никнат като гъби след дъжд. Парадоксално е, че днес, когато повече от всякога имаме неограничена свобода, ние трудно избираме да поемем пътя към храма, или ако го правим, често е по други подбуди, но не и религиозни. Особено грозна картина може да се види в църквите в големите градове, когато на големи празници, като Великден, покрай истински вярващите богомолци се извървяват и пияни, дрогирани, неприлично облечени, а на други празници, и на неделната служба ходят малцина, все едни и същи миряни.

В Янково по-голяма част от описаните проблеми съществуват, с разликата, че случайни хора не влизат в църквата. В нея влизат токова малко хора, а равнодушието е навсякъде.

В началото на демократичния период в янковската църква продължава да служи възрастният отец Захари от Смядово. В средата на 90-те години той е заменен от младия отец Аверкий, ефимерий на Златарския девически манастир "Св. апостоли Петър и Павел". По време на неговото кратко служене е извършен първият ремонт на църквата през съвременния период. Служението на отец Аверкий е прекъснато от нелепата му кончина.

Сегашният млад свещеник отец Атанас идва в нашия край през 2001 г. като ефимерий на Златарския манастир. Впоследствие са му поверени енориите в голямата по площ Смядовска община. Така той служи в манастира и църквите в Смядово, Риш, Кълново, Бял бряг, Черни връх, а от месец март 2001 г. и в Янково. Свещеникът и семейството му (съпруга, син и дъщеря, които му помагат в работата) се установяват в Смядово. Началото е трудно, защото се обикаля голяма площ. В Янково отслужва рядко Св. литургия, обикновено всяка трета събота в месеца. Бай Борис, въпреки че не е млад, върши много работа за църковните дела: почиства църквата и двора, бие камбаната, продава свещи, участва в ремонтните работи, търси дарения.

В последните няколко години отец Атанас възражда традицията за всеселско отпразнуване на Димитровден с курбан за здраве. Жалко е, че неговото слово се чува от десетина възрастни жени (а понякога и по-малко) редовни посетители.

През 2007 г. се извърши цялостен ремонт на църквата. Скромният бюджет и малките дарения на янковци, дарения от "Фикосота" АД; Румен Димитров и неговата фирма "Румил" поемат разходите за закупуване на бои. Църквата е боядисана отвътре. Ремонтиран е покривът. Работи се по оградата. Църковният двор е променен: излята е бетонна пътека от шосето до входа на църквата, изсечени са тисовите дървета, окосена е тревата, почистен е и се поддържа дворът.

Бъдещето на църквата не изглежда розово, въпреки добрите неща, които се правят. Храмът се нуждае от редовно поддържане, за което обаче са нужни пари, които се осигуряват трудно. Нуждае се от постоянен свещеник, който да служи редовно. Но най-вече се нуждае от богомолци, които да изпълват наоса по време на служба, да приемат божията благодат и да се ангажират повече с църковните проблеми. Това са необходимите условия църква, посрещала миряни, свещеници и владици цял век, църква, построена от дедите ни с много труд, любов и жертви, да оцелее и крепи православната вяра в Янково.

БЕЛЕЖКИ

1. Църковна кондика на църквата "Св. Димитрия" в с. Янково от 1907 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

2. Регистър за венчаванията 1899-1937 г.; Регистър на умиранията 1899-1922; Регистър на кръщаванията. Съхраняват се в Янково. [обратно]

3. Църковна кондика на църквата "Св. Димитрия" в с. Янково от 1907 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

4. Църковна кондика на църквата "Св. Димитрия" в с. Янково от 1907 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

5. Църковна кондика на църквата "Св. Димитрия" в с. Янково от 1907 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

6. Църковна кондика на църквата "Св. Димитрия" в с. Янково от 1907 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

7. Кореспонденция на църковното настоятелство в Янково за 1915 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

8. Кореспонденция на църковното настоятелство в Янково за 1915 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

9. Кореспонденция на църковното настоятелство за 1963 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

10. Кореспонденция на църковното настоятелство за 1948, 1954, 1956, 1957, 1960, 1961, 1965, 1970, 1973, 1976, 1979 г. Съхранява се в Янково. [обратно]

11. Кореспонденция за 1969 г. [обратно]

12. Кореспонденция за 1967 г. [обратно]

13. Кореспонденция за 1963 г. [обратно]

14. Кореспонденция за 1957 и 1958 г. [обратно]

15. Кореспонденция за 1948 г. [обратно]

16. Кореспонденция за 1949 г. [обратно]

17. Кореспонденция за периода 1948-1979 г., съхранявана в Янково. [обратно]

18. Кореспонденция за 1976 г. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНИ АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ И ЛИТЕРАТУРА

Антонова 1965: Антонова, В. Проучване на средновековната култура в Коларовградски окръг (1944-1964 г.). // Известия на Народния музей - Коларовград. Том ІІІ. Варна, 1965.

Боздуганов 1941: Боздуганов, Ж. За един скромен народен труженик. // Шуменско слово (Шумен), бр. 215, 9 август 1941.

Боздуганов 1942: Боздуганов, Ж. За един скромен народен труженик. // Шуменско слово (Шумен), бр. 266, юли 1942.

Жития 1993: Жития на светиите. Синодално издателство. София, 1993.

Калканджиева 2002: Калканджиева, Д. Българската православна църква и народната демокрация 1944-1952 г. София, 2002.

Коев, Киров 1993: Коев, Т., Киров, Д. Кратка богословска енциклопедия. София, 1993.

Саздов 1993: Саздов, Д. Многопартийната политическа система и монархическият институт в България 1879-1918. София, 1993.

Село Янково 1924: Село Янково. // Шуменски окръжен вестник, бр. 17, 15 септември 1924 г.

Църкви 1971: Църкви и изповедания в Народна република България. София, 1971.

Варненска и Великопреславска митрополия <http://www.mitropolia-varna.org> (14.12.2010).

Варненска и Великопреславска митрополия. Общественият комитет "Православни ценности" <http://www.pravoslavieto.org> (14.12.2010).

Окръжен Държавен архив - Шумен

Фонд 136 к., оп. 1 - Околийска училищна инспекция гр. Преслав (1934-1943 г.).

Ф. 136 к., оп.1, а.е. 15, л. 73-74.

Фонд 213 к., оп. 1 - Янковско селско общинско управление (1882-1944 г.).

Ф. 213 к., оп. 1, а.е. 72, л. 2-19, 84.

Ф. 213 к., оп. 1, а.е. 72, л. 20-21, 83.

Фонд 258 к., опис 1, 36 архивни единици, 3162 листа - Църковно настоятелство при храм "Св. великомъченик Димитър" село Янково 1906-1944 г.: протоколна книга, кореспонденция, бюджет и квитанции, партидна приходно-разходна книги, входящ дневник, изходящ дневник.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 1, л. 3-4.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 1, л. 5.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 1-3.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 3.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 23.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 121.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 79.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 2, л. 124-125.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 3, л. 4.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 3, л. 98.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 4, л. 6-8.

Ф. 258 к., оп. 1 , а.е. 4, л. 21.

Ф. 258 к., оп.1, а.е. 4, л. 97.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 5, л. 90.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 6, л. 44.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 6, л. 19.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 6, л. 23.

Ф. 258 к., оп.1, а.е. 9, л. 88.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 10, л. 28.

Ф. 258 к., оп.1, а.е. 10, л. 57.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 17, л. 167.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 18, л. 113, 123, 145;

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 18, л. 175.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 19, л. 30.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 20, л. 114.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 20, л. 153.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 21, л. 10.

Ф. 258 к., оп.1, а.е. 22, л. 45.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 22, л. 46.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 26, л. 11.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 26, л. 12.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 34, л. 27.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 34, л. 63.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 35, л. 17.

Ф. 258 к., оп. 1, а.е. 36, л. 1.

Фонд 626 к., оп. 1 - Кредитна кооперация "Успех" село Янково (1925-1944 г.).

Ф. 626 к., оп. 2, а.е. 19, л. 34.

Ф. 626 к., оп. 2, а.е. 21.

Ф. 626 к., оп. 2, а.е. 22, л. 45.

Архив на църковното настоятелство при храм "Св. великомъченик Димитър" с. Янково, съхранявани в селото: църковна кондика, регистри на кръщавания, венчавания и умирания, финансови отчети, кореспонденция.

© Красимир Кънчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2011, № 01 (134)