Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УСЕЩАНЕ ЗА СТОКХОЛМ

Костадинка Лапкова

web

11.06.2008 г.

Утре летя за Стокхолм.

Не се вълнувах две седмици, сега почвам да набирам инерция за емоции. Прочетох прекрасния пътепис на Силвия Чолева "Проявяване на негатива" и си спомних, че и аз съм чела "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция".

Всъщност аз имах младежка любов към Скандинавия. Потулих я някъде дълбоко в мен заедно с други младежки любови. Страх ме е да не остана разочарована отново... Макар че Скандинавия не ме е разочаровала, аз просто не вярвах, че ще я срещна толкова скоро...

Няма да спя в бившия затвор хостел в Стокхолм, както повечето българи, публикували пътеписи в интернет. Ще спим у приятел на Войк. Знаем, че апартаментът е много малък. Дано има поне един диван освен леглото на Габор. В неделя се връщаме. Тогава ще разказвам...

* * *

16.06.2008 г.

Цяла сутрин се суетя вкъщи, взех си дълга вана, гледах от банята как облаците плуват в небето и си мислех "Може би идват от Скандинавия"... Мислех, че може би ще пропусна пътеписа за Стокхолм и ще си остана с многото снимки и обърканите спомени. Но има неща в мен, които напират да бъдат написани...

Няма да разказвам къде как кога защо. Има достатъчно в мрежата, макар и не предостатъчно много, полезни четива за туристи, запътили се за Швеция. Това за чистотата, редовния градски транспорт, червените дървени къщи с бели дограми, високите цени, студа, СТУДА, е ясно... Тук ще разкажа за

Лебедите

Близо до моста Дьургордсброн към острова Дьургорден, към 21:30. Петък вечер, светло и златно сияйно. Имаше много младежи на групички, събрали се да пият из острова. Една групичка с момчета в гимназиална възраст. Викаха по нещо, гледайки към морето от ниския бряг. Много екзалтирани, смееха се и наблюдаваха. Бяха двойка лебеди с три малки грозни лебедчета и един натрапник - глупав мъжки млад лебед. Таткото лебед заплашваше натрапника. Нападна го, момчетата завикаха "Ааааа" във възторг. Аз си помислих, а-ха, познатата агресия и диващина от моите последни години в основното училище. Но не...

Таткото лебед нападна младежа толкова жестоко, кълвеше шията му, онзи клюмна, не можеше да отплува, май едното му крило беше ранено. И младежите почнаха да викат силно и възмутени. Първо с камъни започнаха да замерят вкопчения в младия лебед агресивен баща, това не помогна. Едно от момчетата откърши клонка от дърво наблизо, слезе на брега и по камъните навлезе във водата. Зашиба стария лебед, той се махна. Младият едва се окопити, излезе на брега, гледаше момчетата. Междувременно бяха надошли и други хора, възрастна двойка жени се премести близо до боя на лебедите, от моста Дьургордсброн на кея.

Младият лебед навлезе обратно във водата и старият пак го нападна жестоко. Момчетата завикаха ужасени и пак ги разтърваха. Окончателно. Младият заобиколи кея и беше спасен.

После видях как момчетата се бяха събрали на пейка над морето, с бутилките в ръка. Говореха силно и се смееха. Лебедът заплува към тях. Цялото му същество изразяваше благодарност. Шведските младежи се смееха, но не се разтопиха от милост. Младият лебед неразбиращо се извърна от брега и дълго чисти перата си с тромави движения.

А аз познавам младежи сънародници, които биха се радвали, ако младият лебед беше убит.

Одеалата

Одеалата върху раменете на жените. Силните шведски жени, на групички по три-четири. Навън в светлите вечери. На малки маси на корабчетата край Штрандвеъген. Не се притесняваха от туристите. Пиеха, със сигурност алкохол, а не какао. Един мъж в костюм, слаб и прегърбен, надхвърлил 50-те, се спря пред нас и снима една такава група жени в зряла възраст с малкия си цифров фотоапарат.

Шведските жени казвали, че шведските мъже са скучни. А чужденците, или поне унгарецът Габор, твърдят, че шведските жени искат да са мъже. И това не му харесва. Не го привлича, колкото и да са хубави (някои от тях). А що се отнася до одеалата, меки и топли, с шарки на бели мечки, снежинки и скандинавски стилизации... много ми допаднаха. Създаваха мило, топло усещане за уют.

Езерата

В събота взехме метрото до Лилйехолмен. Беше ред аз да избера дестинация за разходки из Стокхолм. Харесах си съвсем произволно едно езеро на картата, езерото Трекантен. Много ми се искаше да се разходим из хубавия квартал с къщи, който Силвия Чолева описва в нейния пътепис. Впрочем аз я цитирах през цялото време на Войк, тя беше моята лирична и общотуристическа подготовка за пътуването. Надявах се край това езеро да попаднем на нещо такова. Да, ама не. Озовахме се в бивш (?) работнически квартал с огромни жилищни блокове. Както навсякъде в Стокхолм, тук имаше табелка с резюме за историята на квартала. Хората там бяха успели да спасят брега на езерото от застрояване и тези огромни сиви блокове имаха страхотна гледка към чисто, красиво езеро със зелени брегове и множество птици, живеещи в него. Имаше алея за пешеходци по брега. И макар че жените в квартала Грьундал не бяха така хубаво облечени както тези, които се разхождаха около драматичния театър в центъра, те имаха един от най-прекрасните паркове.

Знаейки, че по цялото шведско крайбрежие има много езера, по погрешка взех залива Мюртвикен при Мюртвикшпаркен за езеро. Много лодки, поклащащи се в съботния следобед, нежно слънце, червени жилищни блокчета и по-старинни оранжеви плоски сгради по брега в далечината. Яхти в средата на залива, обръщаха се в посоката на течението. Ние се шегувахме, че собствениците са се закотвили там и правят любов в каютите, затова се движат така странно.

Риби подскачаха, патици плуваха, наблюдавайки ни. Май обичат да бъдат хранени от хората. И смели момчета скачаха голи във водата, крещяха весело и излизаха за секунди. Бррр, студено...

Децата

В Стокхолм видях много деца. Облечени цветно, въпреки студеното лято. Върху памучните рокли на цветчета имаха хубави леки и топли якенца, и носеха розови чорапогащници. И малки сандалки. Момченцата май бяха по-незабележими за мен този път... Или се впечатлявах повече от батковците им...

А Швеция е родината на Пипи Дългото чорапче, и дори трите красиви черни сестри на майка имигрантка, които видях в метрото, приличаха на Пипи. С коси на плитки от двете страни и тези цветни, цветни дрехи! Трите момичета гледаха пътниците с любопитни дълбоки черни очи, подредени по възраст или по ръст, и разговаряха с майка си на насечен шведски.

А ние сме чели за Нилс Холгерсон и сме гледали Емил от Льонеберя. И децата там ми напомняха за тези любими детски герои. Семействата май са големи, с много деца, шумни, весели и общителни. Габор разкаваше за впечатленията си от работата, че шведите са семейни хора. За тях е важен личния живот и прекарват много време с близките си. Обясняваше го с дългите, студени и тъмни зимни дни и нощи и нуждата от топлина...

В музея парк Шконзен се убедих донякъде в това - майки с многобройна челяд. Децата се смееха, гонеха катеричките и птиците, ядяха кифлички с боровинково сладко и канела, носеха смешни плюшени шапки на викинги върху сламенорусите косици. Следяха с пръстчета тюлените и не знам кои бяха по-щастливи - шведските деца или трите мечета, които се бореха из малката си гора край доволната Баба Меца.

Прозорците

Едно цвете, най-много. Саксия с жълти хризантеми или дълга ваза с бяла камелия. Може би дървен Пинокио, може би семпъл съд. Тук-таме ниско заковани бели перденца в долната част на стъклото. Няма завеси, няма щори. И ето я стаята - голи, светли стени и крачим нататък. Животът на шведските семейства е все още мистерия за мен...

Хей

Това "Хей!" или "Хей, хей!" ме позачуди в началото. Какво е това странно фамилиарно подвикване от страна на продавачките в магазина. Това се оказа "Здравей!" на шведски! Не е ли мило? Две момичета ни поздравиха с "Хей!", докато се разхождахме в един от парковете . А момчетата, които заговаряли Войк и Габор в мъжката тоалетна на рок бара "Медуза", където танцувахме с пияните и, изненада, ниски шведски младежи и девойки. Но това с общителността на момчетата към други момчета в подобен тип заведения е друга тема на разговор. Макар че не се сдържам да не спомена другата уводна реплика на младежа, заговорил Габор, след като преминали от "Хей!" на английското "Хелоу!". Та Габор бил запитан - "Какъв е цветът на твоята урина?"

Светлината

Направи ми впечатление още по пътя от летището. Прозирна, ефирна и нежна. И деликатно щедра откъм времетраене. Бавно слънцето се спуска към 3-часовото си отстъпление и пак е светло в 2:30 сутринта. Светло като при изгрев, дълга, дълга утрин докъм... кой знае, може би осем часа сутринта. Тогава спях, следващите дни спускахме щората и отмаряхме на тъмно.

А в десет вечерта - дългият залез над бреговете на островите, лодките и корабите искряха бели и чисти във водите на студеното море.

Осъзнах, че цветовете са различни на север. Зеленото е бледо, тревата е деликатна, под зелените стръкове - стари изсъхнали корени, бледа охра. Тук зеленото е пищно тревно, там - веронезе с бяло. Небето е отражение на морето, огромни ширини с малки бели облаци, сгушени един в друг.

Бронзовият тен

Да се чуди човек къде шведите се сдобиват с такъв лъскав бронзов тен. Ако започна да гадая... - може би от пътуванията им. Знаем, че стандартът им е толкова висок, че където и да идат в чужбина, с техните заплати не усещат никаква разлика в спестяванията си след това. Може би от спортуването на открито и туризма из планините им. Но без значение методът, важен е резултатът. За най-изтънчените бизнес дами и най-естествените възрастни жени. И онези мениджъри из компаниите - всичките с лодки. Чаровни бръчки и здрави тела с бронзов тен.

Моите три бели мечки

Може би беше проява на лош вкус от моя страна, но носех спортна блузка с профила на три бели мечки със сребърни шалчета в нощния рок бар. Поне двама много пияни младежа се вглеждаха в тях дълго, дълго, чак ми ставаше неудобно. Не знам дали бяха разочаровани, че различават женски гърди под блузката, или мислеха, че беше яка апликация, аз съм за второто, но нямах проблеми там с досадници. За разлика от момчетата в моята скромна компания... Споменах и разбулването на моето заблуждение, че шведите са високи. Не знам - всички в бара бяха имигранти ли, какво, но ние с Войк бяхме доминиращи по ръст в по-голямата част от времето. Е, имаше и една група от тримца шведи, които бяха две глави по-високи от Войк. Те спечелиха моя абсолютен респект!

ИКЕА

Майката на Войк е луда по ИКЕА, като цяло в Будапеща са голям хит. Един от братята му работи там... Е, Швеция е родината на ИКЕА.

Беше забавно фирменото жилище на Габор - техниката от Електролукс, всички мебели от ИКЕА. Просто, чисто, функционално. Голи бледожълти стени с няколко цветни хартиени репродукции на модерни художници, поставени под стъкло. С името им и заглавието на творбата в паспартуто. Преносимо легло, дървен паркет, ниша за голямото легло. Син плюшен килим в средата. Два сини фотьойла с червени възглавници. Бяла сгъваема маса до прозореца.

Бяла баня. Завесата за нишата на душа беше бяла, с фигурки на животни и корабчета с черен контур. Някои бяха оцветени в бонбонени цветове. Една и съща фигурка беше оцветена в различни цветове, в различните редове на мотива, най-често - неоцветена.

Там има много птици само в черно и бяло по бреговете на морето. Малки като врабчета или големи като гъски. Бели като снега, черни като скалите.

Стилно. Може би уютно.

Миналото на града

В музея Васа, този кораб неудачник, от който шведите сега изкарват луди пари от туристи и развиват всички клонове на реставрационните науки покрай него, имаше репродуциран профилът на жена. Скелетът й бил открит в останките на кораба. Била недохранена, затова изглеждала толкова зле. Наистина аз бих й дала поне 40 години, а тя била само на 25. Колко различен е сега Стокхолм! Хората са загладени и красиви. Пенсионерите са стегнати и запазени. Странно е колко бедни и потиснати са били голяма част от шведите и колко богати и демократични са сега.

В стария град, Гамла Стан, близо до Библиотеката, попаднахме на много хубаво площадче. Много италианско. С огромно зелено дърво в средата, пейки наоколо, увивни зелени храсти по старите прости фасади на къщите. Сгушенo между уличките, уютно и топло... После разбрахме, че в къщата на единия ъгъл там, преди векове, е имало гостилница. В нея вместо свинско и телешко приготвяли кучешко и котешко месо. Когато открили това, затворили гостилницата. Ние си спомнихме за филма "Суини Тод" и го разказвахме на Габор, докато крачехме по малките калдъръмени улички на стария град.

Мечката е Шконзен

А, да, мечката в Шконзен. Беше интересно преживяване. Между скалите, ограждащи мини гората, убежище на мъжката мечка, имаше няколко дебели прозрачни стъкла. За зрителите с любов. Не знам какво подуши в нас, може би обичаше кифлички с канела и карамфил, които носехме в мазен хартиен плик, или беше гладен и апетитът му беше насочен към нас, но мечокът започна яростно да рие пръстта от другата страна. Аз стоях клекнала до ниското прозорче, а мечокът ревеше, сумтеше и душеше, стържеше стъклото от другата страна. Огромната му глава, огромните му лапи и нокти... В началото си държах дланите на стъклото, но в един миг ме достраша. Той не спираше тялото си и нападаше ли, нападаше стъклото, на 30 см от мен. Беше зловещо и величествено.

Медът от Аржентина, ябълките от Нова Зеландия

В супермаркетите им има всичко. Всевъзможни плодове и зеленчуци с пластмасова перфектност от девет морета докарани, риби и раци от техните си ширини, пак така местни картофи - смачкани и дребни. Нямаха незамръзнал мед, това ми направи впечатление. Значи, без примеси на глюкоза и прочие хитринки на българските пчелари, или по-скоро търговци... Когато погледнах бурканчето с бял кристализиран мед, се удивих - беше от далечна Аржентина.

И чаят е по-евтин, отколкото в Унгария и България. Взех някакъв китайски, черен...

Светулките

Какви светулки при температури с петнадесетина градуса по-ниски от нашите? Или поне в града не видях. Само по плаца на метрото имаше лампички в пода, на безопасната линия. Те светеха досущ като светулки, когато влакът пристигаше. Като ги гледах как присветват, със зачервен нос и студени ръце, ми ставаше тъжно.

* * *

Сега не ми се гледат филми, четат книги, срещат хора. Това би ме отдалечило от усещането за Стокхолм, за Скандинавия. Не беше Милано, не беше Париж, Будапеща или Пловдив. Сега всички те ми се струват подобни. Малкият студен Стокхолм е толкова различен! Въздухът - по-чист, кристално студен. Светлината - друга, хората - други, велосипедите - много!

Войк ми купи оттам малък плюшен лос с вълнено пуловерче с шведския флаг. Аз си взех йогурт в картонена кутия, мазен и вкусен. Сега отивам да си сипя. Споменът за Швеция е жив...

 

 

© Костадинка Лапкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.09.2010, № 9 (130)