Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ЦИВИЛИЗАЦИЯ И ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР"

Константинос Марицас

web

От пещерите утроби до християнските църкви

Първите цивилизовани (ненабожни!) хора са били смаяни от "чудесата" на природата. (За цивилизования човек, човека извън природата, цялата природа е едно чудо!) Раждането, животът, смъртта са били явления на природата, които той съзерцавал като наблюдател, живеейки извън нея. Едно от първите явления, които религията е била призована да обясни, е било самото създаване на човека. Тайнството на раждането. Откъде произхожда този нов живот? Кой (бог) го създава?

Първите богове на човека са били фалосът и вулвата! И той се опитал да ги представи символично. Точно както танцът на битката символично представя насилието в природата, така би трябвало да се представи символично в цивилизацията и съвкуплението. Човекът открил аналогиите в слънцето и в луната:

  • Слънцето, светлината, когато се издигне високо и се увеличи, дава живот на природата.

  • Луната, тъмнината, странна както жената, има същия цикъл като нея.

Там, където се съединяват светлината с тъмнината, се извършва възпроизвеждането на съвкуплението, на тайнството на размножаването, на живота. Или на... Бога!

Човекът открил символичното съвкупление в природата, когато наблюдавал светлината, лъчите на слънцето, които достигали до дъното на пещера, символизираща тайнствената, тъмна и скрита утроба.

Следователно първите места за извършване на ритуали на първите богове (фалос, вулва) са били пещери, благоприятно ориентирани и позволяващи светлината на слънцето да проникне до тяхното дъно. И очевидно това е било възможно да се осъществи само в няколко дни на годината. В Храма утроба в България до с. Ненково това става през месеците януари и февруари, тъй като пещерата (случайно) има южно изложение.

Религията е била създадена за жените. Обредните места обаче, местата за посвещаване и предизвикване към тайнството на възпроизвеждане, са били създадени за мъжете. И днес, докато жените са (все още) по-набожни, църквите са за мъжете. Входът в църквата е забранен за жената в мензис, тъй като просто в този период не може да възпроизвежда!

По-късно хората започват да изграждат обредните места, без да се задоволяват с естествените пещери. Целта е била изобразяването и предизвикването на съвкуплението. Предизвикването към съвкупление е ставало с жертвоприношение или с демонстриране на смъртта с цел подбуждането към съвкупление. Помещенията са наподобявали вулва с цел лъчите на слънцето да проникват в помещението, което е символизирало утробата, за да се осъществи жертвоприношението и символичното съвкупление. Това би могло да се осъществи само когато лъчите на слънцето са образували малък ъгъл с хоризонталата, т.е. когато слънцето се намирало ниско, позиция "1", в долната фигура.

Фиг. 1. Лъчите на слънцето образуват малък ъгъл с хоризонталата и слънцето се намира ниско

Фиг. 1. Лъчите на слънцето образуват малък ъгъл с хоризонталата и слънцето се намира ниско

Ориентацията, която осигурява предишното изискване, е Изток - Запад. Следователно входът му трябва да "гледа" или към Изток или към Запад.

Антично място - Пещера: възпроизвеждане на съвкуплението

Описание

Забележки

1.

Храм

На дъното, което е тъмно, се възпроизвежда съвкуплението.

2.

Слънчев лъч

Слънчевият лъч трябва да стигне до дълбочината на храма.

3.

Слънце

За да може лъчът да стигне до дълбочината на храма, слънцето трябва да се намира ниско, било то на Изток, или на Запад. Поради малките размери на храма, това се случва само няколко дни в годината.

Слънцето не изгрява от едно и също място - Изток, всеки ден. Затова слънчевият лъч е достигал дъното на храма само в няколко дни всяка година! Така хората са открили периодичността на времето. Бил открит... календарът. Както и от танца на битката е било открито облеклото.

Такива обредни места са пещерите утроби, скалните и христианските църкви.

 

Пещера-утроба

Пещерата, която датира от времето на траките, е била открита и огласена през 2001 г. Намира се в България, в Източни Родопи, близо до село Ненково.

Пещерата има (случайно) южно изложение и е формирана като утроба. Първоначално дължината й е била 16 м, но ползвателите са я разширили, увеличавайки дължината на 22 м. От стените непрекъснато тече вода. На дъното на пещерата е издялан олтар, който символизира утробата. Слънчевите лъчи проникват в пещерата от специално оформен отвор, образувайки слънчев фалос към страната на пещерата. Когато слънцето се намира ниско, фалосът става доста дълъг и стига до утробата, извършвайки символично съвкупление.

 

Скални църкви

Ивановските скални църкви се намират на 18 км на юг от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1-2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са част от големия манастирски комплекс "Св. Архангел Михаил", един от най-големите духовни и книжовни центрове през Средновековието в България. Той е създаден в периода от ХІ до ХІV век от монаси-аскети - граматици и книжовници, изградили десетки монашески килии, скални църкви и параклиси с уникални стенописи в стила на търновската и константинополската живопис от ХІV век, свидетелство за богатия културен и духовен живот по време на Втората българска държава. Включени са в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 г.

Църквата "Св. Богородица" е създадена от Цар Иван Александър. Намира се на височина 38 м над пътя и има дължина 16 м, широчина 4 м и височина 2,15 м.

Цървата има Западна ориентация, така че слънчевият лъч, фалосът, да може да освети Олтара.

Олтарът, мястото на виртуалното сношение, се намира в дъното на църквата, на Изток.

Приликите между скалните църкви и пещерите утроби са очевидни:

Защо обаче обредните места, както пещерите утроби и скалните църкви, се намират на опасни и трудно посещаеми места? Визуализацията на съвкуплението можело да стане на мястото на пребиваване на хората, където прииждането и пребиваването щели да са по-безопасни.

Отговорът е лесен: Само мъжът, който е способен да премине едно опасно разстояние в планината, сблъсвайки се с природата и дивите животни, е героят, който има право да оплоди жената. Както сперматозоидът е призован да премине един опасен път до яйцеклетката, така и мъжът е призован на изпитание.

Но и днес, когато една двойка излиза, не отива в кварталната механа. "Да отидем някъде по-далече", обикновено предлага жената. Това е древното изпитание - мъжът трябва да преодолее опасностите на града, сблъсквайки се с движението и другите хора. И когато се върнат, жената е предразположена за сношение с мъжа-герой.

 

Християнски църкви

Християнският храм се състои от три основни части - олтар (светилището на пещерите утроби), основна част (кораб) и притвор. Олтарът се разполага обикновено в източната част на постройката, или така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Източната страна на олтара спира до ниша, наречена платитера. Това е дълбочината, където е трябвало да стига слънчевият лъч, матката. В средата на олтара, матката, се намира светата трапеза, яйцеклетката. До него имат достъп само свещенослужителите или лица, получили специално разрешение за това. В източноправославните храмове обикновено олтарът е отделен от останалата част на храма с иконостас.

Свещени трапези

Приликата с дълбочината (матка) на пещерите утроби е очевидна

Приликата с дълбочината (матка) на пещерите утроби е очевидна

Нарича се и свети жертвеник, защото върху нея се извършва безкръвната спасяваща жертва на Христос завинаги. Представянето на смъртта за възбуждане желанието за възпроизводство. Светата трапеза символизира животодателния гроб на Господа, на смъртта, вътре от който избликва истинският живот на света, възпроизводството. На североизточната страна на олтара е нишата на светата протеси, която символизира пещерата на рождеството на Господа, пещерата утроба. В протеси е свещеният потир, в който се разбъркват виното (кръв) и водата (сперма), които ще се преобразят в Христова кръв, в нов живот.

Ако светилището на храмовете се превръща в олтар в християнската църква, в какво се превръща Слънцето, слънчевият лъч? Превръща се в ореол! Свещениците мъже са носители на Слънцето, на слънчевия лъч (фалоса) в олтара на Църквата. И така се символизира сношението - олтара (утробата) и ореола (фалоса). Затова свещениците са само мъже - фалоси. Жените не могат да носят символа на фалоса.

Иисус Христос - Животодател

Иисус Христос - Животодател

 

 

© Константинос Марицас
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2011, № 4 (137)

Други публикации:
Константинос Марицас. Цивилизация и естествен подбор. София: Захарий Стоянов, 2006.