* * *

web

на Хр. Карастоянов
(двайсет години по-късно)

по покриви не се катерим вече
катерим се по късни кариери
забравяме оназ красива дъхавост
на слезлите в краката ни съзвездия
от дюли от смокини и хинап
не плаши ме ръмженето на кучето
в оттатъшния неизвестен двор
до мен са хората
но странно се изгубват те
в това неистово прииждане на клоните
в което аз потапям страховете си
сега изплувал вече на вълните му
за да усетя полъха забравен
на стихналия в мен
старинен
двор

© Камен Костов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2011, № 3 (136)

Други публикации:
Камен Костов. Живея другаде. София: Ерго, 2011.